Решение № 2458 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2015 г.

Решение № 2458 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Булвек" ЕООД, ЕИК: 201586778, със седалище и адрес на управление гр. София, Лагера, ул. "Съвет на Европа" № 1, вх. Б, ет. 1, ап. 1, подадена чрез адвокат Екатерина Методиева против Решение № 7495/5.12.2014 г., постановено по административно дело № 11885/2013 г. по описа на Административен съд - София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Булвек" ЕООД против Ревизионен акт № 2021300662/23.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1893/4.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт. Оспорват се изводите на съда за липса на реални доставки по спорните фактури, като се твърди, че е налице пълен фактически идентитет за изпълнението на доставките спрямо дружеството - жалбоподател от преките доставчици и тези спрямо неговия контрагент. Твърди се, че непредставянето на транспортни документи, респективно недоказването с такива на осъществения транспорт на стоките, неправилно е вменено в тежест на ревизираното лице, което е в противоречие с практиката на СЕС по дело 285/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Методиева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. За ответника - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София се явява юрисконсулт Тодорова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Булвек" ЕООД са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 117 680,26 лева и лихви за просрочие, в резултат на извършени корекции на декларираните от лицето резултати за м. 07.2011 г. и м. 08.2011 г. Съдът е отхвърлил жалбата след като е приел, че представените по делото доказателства не могат да опровергаят направените от приходната администрация изводи за липса на реалност на процесните доставки. Предмет на фактурите, по които е отказано приспадане на данъчен кредит е доставка на зърнени култури, които както правилно е приел съдът се отличават с определена специфика. От ревизиращия екип е извършена насрещна проверка на лицата, посочени като превозвачи в документите, представени от дружеството, като е установено, че тези лица не са извършвали превоз на зърнени култури на посочените дати и/или с посочените превозни средства за сметка на доставчиците по сделките. С оглед липсата на доказателства за транспортиране на стоките, както и предвид обстоятелството, че по делото не е установено преките доставчици да са разполагали със съответните количества пшеница и рапица, както и със складова база, в която тези количества са били съхранени, правният извод на съда за нереалност на процесните доставки е обоснован и се споделя от касационния съд. Тъй като предмет на доставките са били родово-определени стоки, на анализ и преценка подлежат предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. В тази насока особено съществено се явява установяване на обстоятелството по какъв начин, от кои лица и с какви превозни средства е извършен транспортът на зърнените култури до пристанищата в гр. Лом и в гр. Русе, където са съставени кантарните бележки, установяващи последващата сделка с "Гленкор Грейн България" ЕООД. В тази насока приходната администрация е положила дължимата грижа чрез извършване на насрещни проверки и е изяснила релевантните обстоятелства. За част от доставките фактите, посочени в кантарните бележки и товарителниците са се оказали достоверни, респективно в тази част приходната администрация е признала правото на данъчен кредит по фактурите. За останалата част от доставките е установено, че превозът на зърнените култури не е бил извършен от посочените за превозвачи лица, на посочените в документите дати и дестинации. По отношение на фактурите, издадени от "Бени" ЕООД, са извършени проверки на дружествата, посочени като превозвачи - "Мирела транс" ЕООД, "Сид - Транс" ЕООД и "Валтранс" ЕООД, въз основа на които са опровергани данните, фигуриращи в представените от ревизираното лице документи за превоз. Представител на първото дружеството е декларирал, че не е извършван превоз на зърнени култури през м. 08.2011 г. с указаните превозни средства, както и няма сключени договори с физическите лица, посочени като шофьори на товарните автомобили. Останалите две дружества са извършвали транспортни услуги на посочената в документите дата - 20.08.2011 г., но за сметка на други търговски дружества. За част от фактурираното количество рапица от страна на "Лотос Неокон" ЕООД е установено, че дружествата, фигуриращи като превозвачи не са имали търговски отношения с този доставчик и не са извършвали транспорт на зърнени култури през месеците юли и август 2011 г. с отразените в документите автомобили, както и е установено, че тези дружества нямат сключен договор с лицата, посочени като шофьори на автомобилите. По фактурите, издадени от "Йорик" ЕООД с предмет доставка на пшеница не е признато правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като при съпоставка на данните, посочени в представените от ревизираното лице документи с документите, налични при превозвача "Емирян" ЕООД е установено несъответствие. Според документите, представени от жалбоподателя, стоката е следвало да бъде натоварена в с. Якимово и разтоварена в база Леденика в гр. Мездра. При проверката на дружеството - превозвач е установено, че същото притежава съответните товарни автомобили и има сключен трудов договор с лицето, посочен като шофьор, но на релевантната дата 24.08.2011 г. със същите автомобили е извършен транспорт с различни отправна точка и място на разтоварване и то за сметка на друго дружество - "Депас" ЕООД. По отношение на фактурите, издадени от "РЦ България" ЕООД за доставка на рапица, по транспортни документи същата е следвало да се натовари в гр. Бяла или с. Горни Дъбник и да се разтовари на Пристанище Лом. При извършената проверка на превозвачите "Евро Бул Транс НЛ" ООД и "Деа Дженкинс" ЕООД, не е било установено същите да са транспортирали рапица до пристанището в гр. Лом през м. юли и август 2011 г. за сметка на този доставчик. Освен липсата на доказателства, установяващи транспортирането на зърнените култури по спорните фактури, не са събрани и доказателства за това дали доставчиците са разполагали с фактурираните количества зърно, както и къде същото е съхранявано до продажбата му на ревизираното лице. Надлежно оформените последващи доставки с контрагента "Гленкор Грейн България" ЕООД, сами по себе си не доказват реалност на преките доставки, както правилно е приел ревизиращия орган и съда. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд със практиката на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Позоваването на тълкуването на материалния закон, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, в случая е неотносимо към спора. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Но фактите по главния спор, по който е отправено преюдициално запитване и е произнесено решението на СЕС са различни от фактите по настоящото дело, като основното различие се състои в обстоятелството, че по настоящия правен спор не е доказана реалността на преките доставки. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 706,80 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение