Решение № 172 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 108/2009 г.

Решение № 172 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 108/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Румен Ненков След двукратно връщане на делото за ново въззивно разглеждане от Върховния касационен съд с нова присъда № 3 от 13.01.2009 г. по в. н. о. х. д. № 903/2008 г. на П. окръжен съд е постановено: А) Отменена е присъда № 48 от 23.01.2006 г. по н. о. х. д. № 2380/2005 г. на П. районен съд в частта, с която подсъдимите П. М. П. и С. Н. Г. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и вместо това двамата са признати за виновни в това, че в началото на м. юни 2005 г. в с. А., П. област, в съучастие като съизвършители помежду си и със З. М. Ш., с цел да принудят Я. Т. Я. от гр. П. да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лева, са го заплашили с насилие, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 54 НК са осъдени на по две години и шест месеца лишаване от свобода и по 3000 лева глоба за всеки поотделно, като и за двамата на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години; и Б) На основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК наказателното производство е прекратено по обвинението против подсъдимите П. М. П. и С. Н. Г. по чл. 155, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Правилността на горната присъда е оспорена само в осъдителната й част по чл. 213а НК с касационен протест и касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия П, поради което прекратяването на производството по чл. 155, ал. 5, т. 2 НК остава извън пределите на настоящата касационна проверка. В касационната жалба и допълнението към същата се твърди, че е постановено осъждане при превратно възприемане на информацията от доказателствените материали и игнориране на онези от тях, които са били в подкрепа на тезата на защитата. Фактически доводите се основават на неизпълнение на предписанията на процесуалния закон по чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3, изр. 2 във вр. с чл. 317 НПК при постановяване на нова осъдителна присъда. Направено е искане за пълно оправдаване в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК. В касационния протест се твърди, че наказанието е неоправдано снизходително както по размер, така и с оглед на прилагането на института на условното осъждане. Поради това се иска връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, а по жалбата касационната жалба дава заключение, че е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери жалбата и протестът за неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба: Спецификата на престъплението "изнудване" по чл. 213а НК сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние. Затова съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания. Така че няма нищо изключително в това, че фактическите изводи на въззивния съд, постановил обжалваната нова осъдителна присъда, се основават преди всичко на свидетелските показания на пострадалия Я. Я. В случая втората инстанция е упражнила правомощието си по чл. 316 НПК да установи нови фактически положения, различни от възприетите от първостепенния съд. За да кредитира разказа на Я., изцяло потвърждаващ обвинителната теза, от една страна е анализирала доказателствената съвкупност всестранно и пълно, а от друга - възприела е информацията от доказателствените средства обективно. Невярно е твърдението по допълнението към касационната жалба, че въззивният съд е отразил превратно показанията на свидетелите К, Л. Я. и К. Обратното - същите са обсъдени в мотивите на новата присъда съобразно действителното им съдържание. Показанията на посочената група свидетели не са били използвани за непосредствено установяване на авторството на деянието, а само дотолкова, доколкото са потвърждавали тезата на пострадалия за времето, мястото, начина и причините за упражнената спрямо него принуда. Ползвани са също така и за заключението, че обясненията на подсъдимите, отричащи всякакви отношения с изнудвания, са недостоверни и съставляват защитна позиция. В края на краищата настоящият състав не установи процесуални пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен съд по правно- релевантните факти. Спазени са предписанията по чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК. Що се отнася до правилното приложение на закона касационната проверка е ограничена в рамките на фактическите положения, установени в мотивите на проверяваната нова присъда. В тези параметри деянието на двамата подсъдими осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане. Затова искането за оправдаване при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК не може да бъде уважено. По касационния протест: За престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК на подсъдимите П. и Г. е определено справедливо наказание, съобразено с правилата по чл. 54 и чл. 36 НК. Може да се приеме, че спрямо двамата продължителният наказателен процес вече е изиграл своето превъзпитателно и предупредително въздействие. Разумният срок за разглеждане на делото по чл. 22, ал. 1 НПК е нарушен, поради което единствената възможност за реална компенсация на осъдените е да бъдат санкционирани относително по-снизходително, включително и чрез приложение на института на условното осъждане. Затова въззивният съд, постановил проверяваната нова присъда, правилно е преценил, че както личната превенция, така и общественият интерес не налага ефективното изпълнение на наложеното наказание "лишаване от свобода". По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,