Решение № 319 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г.

Решение № 319 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 250 и чл. 247 ГПК, във връзка с чл. 290 ГПК. С решение № 120/4.4.2013 г. по настоящото дело съдът е отменил въззивно решение от 22.3.2012 г., по гр. д. № 801/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, III-Г въззивен състав, и е постановил отмяна на заповед № 10/25.02.2011 г., издадена от [фирма] -, [жк], [улица], с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трудовото правоотношение на Ц. Г. Б., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [жк], блок, вх., ет., ап., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил е на работа ищеца и е осъдил [фирма] -, да заплати на Ц. Г. Б., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [жк], блок, вх., ет., ап., сумата 7280/седем хиляди двеста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от 1.5.2011 г. до 1.9.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.4.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева за всички инстанции. При постановяване на решението си касационната инстанция е уважила възражението за прихващане на [фирма] -, на изплатеното от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1456,02 лева. С решение № 174/27.6.2013 г. по настоящото дело съдът е оставил без уважение молба, вх. № 5672/11.6.2013 г., подадена от [фирма] -, за допълване на решение № 120/4.4.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о. С молба, вх. № 6964/18.7.2013 г. ответникът по касация и по исковата молба [фирма], е поискал допълване на допълнително решение № 174/27.6.2013 г., тъй като ВКС не се произнесъл по цялото искане в молба, вх. № 4178/24.4.2013 г., за допълване на основното решение, относно направеното възражение за прихващане по изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Моли се за постановяване на допълнително решение за допълване на първото допълнително решение. Ответникът в настоящото производство Ц. Г. Б. е депозирал отговор по чл. 250, ал. 2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата по чл. 250 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е основателна по следните съображения: На първо място настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в допълнителното решение относно входящия номер на молбата за допълване, като вместо вх. № 4178/24.4.2013 г., в допълнителното решение е посочен вх. № 5672/11.6.2013 г., което налага извършване на поправка на посочената грешка в решение № 174/27.6.2013 г. Следва обаче да се добави, че освен молба, вх. № 4178/24.4.2013 г., молителят е депозирал и молба, вх. № 5672/11.6.2013 г., която се намира в кориците на касационното дело, но е относима към искане за предоставяне на информация относно връчването на съобщение от районния съд по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ. По направеното от молителя с молба, вх. № 6964/18.7.2013 г. искане, съдът намира следното: С молба, вх. № 4178/24.4.2013 г., молителят в настоящото производство, е заявил по категоричен начин, че с касационното решение е направено прихващане между обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и направеното възражение за прихващане по чл. 222, ал. 1 КТ. В същата молба е посочено, че още в първоинстанционното производство е направено възражение са прихващане с изплатените от работодателя обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, и е поискано извършване на прихващане по реда на чл. 250 ГПК с изплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. С решение № 174/27.6.2013 г. ВКС е оставил без уважение молбата за допълване на касационното решение, посредством извършване на прихващане с обезщетения по чл. 220, ал. 1, КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. С втората молба за допълване на касационното решение, вх. № 6964/18.7.2013 г., се прави искане за допълване на посоченото решение посредством прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Такова искане молителят изобщо не е направил с първата молба. Нещо повече, с молба, вх. № 4178/24.4.2013 г., той категорично е заявил, с касационното решение е направено прихващане между обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и изплатеното според него по чл. 222, ал. 1 КТ. Поради това искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,