Решение № 15388 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2018 г.

Решение № 15388 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), подадена срещу решение № 2134 от 30.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1586/2018 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Д. Николова е отменено издадено от касатора решение № ЦУ-01-237 от 18.01.2018 г., представляващо отказ да се предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № ЦУ 01-19 от 3.01.2018 г., а преписката е върната на административния орган, за да предостави исканата обществена информация при спазване на задължителните указания на съда в мотивите на решението. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Николова оспорва жалбата и по изложените в съдебно заседание съображения от пълномощника си моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно изяснена от АССГ, а изложените мотиви напълно се споделят, без да е необходимо преповтарянето им. Предмет на подаденото заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е информация за изплатените от КПКОНПИ обезщетения по ЗОДОВ. Отказът на административния орган да предостави тази информация е мотивиран с извода, че тя съставлява служебна тайна и засяга интересите на трети лица. При правилен и точен анализ на разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ административният съд стига до обоснован извод, че условията за отказ по цитирания текст не са налице. Правилно е преценено от съда, че исканата информация не представлява и служебна тайна по чл. 16, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.); и чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Исканите сведения и данни нямат за цел индивидуализиране на предявените искови претенции с оглед субектите, а само да информират заявителя за общия брой на исковете и общия размер на изплатените обезщетения, независимо от лицата, които са ги поискали, т. е. посочената в заявлението информация не засяга лични данни и интереси на трети лица. В разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ се предвижда, че задълженият субект следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива сведения, които се отнасят до третото лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако приеме, че такъв интерес не е налице, следва да изложи съображения, което в случая не е сторено. Безспорно е, че чрез предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект във връзка със спазване на законодателството и управлението на бюджетните средства. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, и следва да остане в сила. Разноски от ответницата по касация не са претендирани и няма данни да са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,