Решение № 8887 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2019 г.

Решение № 8887 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Несебър, против Решение № 219/12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2450/2018 г., по описа на Административен съд Б., с което е отменена принудителна административна мярка "преместване на лек автомобил", наложена на П. Ф., като водач на лек автомобил "Хюндай Старекс" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Ферма Бадемова градина" ООД, с протокол № 002071/12.08.2018 г. от Т. Д., служител при група "Общинска полиция - Несебър" при РУ - Несебър на МВР, Община Несебър е осъдена да заплати на П. Ф. сумата от 36 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменената принудителна административна мярка, както и сумата от 200 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената принудителна административна мярка, както и направените по делото разноски. В останалата му част предявеният иск е отхвърлен. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което подадените жалба против наложената принудителна административна мярка и искова молба за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ бъдат отхвърлени. Ответникът - П. Ф., с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил принудителна административна мярка "преместване на лек автомобил", наложена на П. Ф., като водач на лек автомобил "Хюндай Старекс" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Ферма Бадемова градина" ООД, с протокол № 002071/12.08.2018 г. от Т. Д., служител при група "Общинска полиция - Несебър" при РУ - Несебър на МВР, Община Несебър е осъдена да заплати на П. Д. Ф. сумата от 36 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменената принудителна административна мярка, както и сумата от 200 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената принудителна административна мярка, както и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки за налагането на принудителната административна мярка, поради което същата е отменена като незаконосъобразна. С оглед представените доказателства съдът е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 36 лв. е основателна. Предвид характера на деянието, извършено от служители на ответната община и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200. 00 лева. По тези съображения съдът е постановил оспорения съдебен акт. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Видно от представеното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза процесното МПС е било паркирано в границите на ПИ с идентификатор 51500.502.799 по КК на гр. Н.. Имотът е частна собственост. За поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване /чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗУТ/. За имотът е отреден УПИ II-799, кв. 56 по плана на гр. Н., предназначен за жилищна сграда с магазини и офиси, според приетите по делото като доказателства скици и планове. Предназначението на поземлените имоти не се определя по критерии, различни от законовите, затова доводите в касационната жалба за фактическо използване на мястото, върху което е паркиран автомобилът са неоснователни. ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата. Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", е приложима единствено в изрично предвидените от закона случаи. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се регламентират хипотези на прилагане на мярката извън посочените със закон. Съгласно т. 2 от заповед № 474/20.03.2018 г. на кмета на Несебър, служители с полицейски правомощия могат да нареждат преместване на неправилно паркирано ППС или при паркиране, без заплатена дължима такса. Никоя от хипотезите не е налице в случая. Обезщетението за претърпени имуществени и неимуществени вреди е определено на база представените по делото доказателства, от естеството и степента на претърпените морални страдания. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение.