Решение № 13219 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 189/2020 г.

Решение № 13219 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 189/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез проц. представител адв. П. П., против решение № 6583 от 06 ноември 2019 г., постановено по адм. д. № 1461/2019 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против заповед № РА-20-39 от 28 септември 2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с правно основание чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Със заповедта е одобрен протокол № 2 от 18 септември 2018 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ и е наредено на [фирма] да извърши по установения ред ремонт на строеж "Горна лифтова станция на кабинкова въжена линия Княжево-Копитото", м. "Копитото", парк "Витоша", конкретизиран в девет подточки на акта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. на заключението на вещите лица по назначената и приета комплексна експертиза, както и на доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на правни изводи, които сами по себе си биха били верни ако процесната лифтова станция би била самостоятелен обект, подлежащ на поправяне и/или заздравяване, а не (както в случая) част от един обект. Относно друга част на процесния обект - долната лифтова станция е налице друга, идентична заповед № РА-20-40 от 28 септември 2018 г., която е била предмет на съдебен контрол. В решението на ВАС по обжалването на съдебния акт на АССГ са изложени мотиви, които този съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя. Производството пред административния орган е по реда на чл. 196, ал. 1 - 3, вр. с чл. 195 ЗУТ. Обектите по чл. 195, ал. 1 ЗУТ, спрямо които могат да се предприемат принудителни административни мерки за поправяне и заздравяване от съотвения кмет, следва да са строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Предмет на оспорената в настоящото производство заповед е част от цялостен строеж, който освен сградата на горната лифтова станция включва още сградата на долна лифтова станция и самата въжена линия за превоз на хора, чрез кабинков лифт. Установено е, че целият строеж е спрян и не се експлоатира по предназначение от 1991 г., поради настъпила авария. "Станция", по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии (обн. ДВ, бр. 58/2014 г.), е сграда или конструкция, в която са разположени техническите съоръжения на въжена линия и площадките и местата за качване и слизане, т. е тя няма самостоятелна функция, а обслужва въжения кабинков лифт. Наредбата е в съответствие с Директива 2000/9/ЕО на ЕП и на Съвета от 20 март 2000 г. относно въжените линии за превоз на хора (отм.); и заменена с Регламент /ЕС/ 2016/424 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 г. относно въжените линии, в сила от 21 април 2018 г. Съгласно цитирания регламент "въжена линия" е цялостна система, монтирана на място и състояща се от инфраструктура и подсистеми, използвана за превоз на хора с помощта на въжета. Целта на мерките по чл. 195, ал. 4, вр. с ал. 3 ЗУТ е да бъдат отстранени уврежданията по строежа и същият да бъде заздравен и поправен, за да може да възстанови функцията, за която е създаден. Това би било възможно и целта на закона би била постигната, ако наредените с процесната заповед ремонтни дейности имаха за предмет не само горната лифтова станция или долната лифтова станция (по отношение на която служебно известно е, че заповедта е отменена), а строежът като цяло, включващ и кабинковата въжена линия, тъй като всички части заедно представляват един строеж - съоръжение на техническата инфраструктура, включващо система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, съгласно § 5, т. 31 ДР ЗУТ. В случая трите части на единния строеж са свързани функционално, поради което ремонтирането само на едната част, без ремонт на останалите, не постига целта за която е създадена разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, а именно възстановяване функцията на строежа и не отговаря на принципа за съразмерност на акта по чл. 6 АПК. Наредените дейности биха имали смисъл ако актът съдържаше разпореждане за етапно отремонтиране на всички части на този строеж, започвайки с долната (или горната) станция като първи етап, но с описание и на следващите етапи спрямо останалите части. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете инстанции от касатора [фирма] - такива следва да бъдат присъдени. Направено е възражение за прекомерност от ответника в последното открито съдебно заседание, които този съд намира, че не следва да бъдат уважени с оглед сложността на делото и количеството и качеството на свършената по него правна и експертна работа. Разноските, съгл. представения в първоинстанционното производство списък са 2550 лева, в това число възнагражденията за две експертизи и хонорар за процесуалния представител и платената ДТ в настоящото производство 370 лева - общо възлизат на 2920 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав