Решение № 15200 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2019 г.

Решение № 15200 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от М. Тошева, Л. Тошев и А. Брайкова, всички от [населено място], против решение № 585 от 15.01.2019 г., постановено по адм. д. № 13029/2017 г. на Върховния административен съд – тричленен състав на второ отделение. Касационните жалбоподатели Л. Тошев и А. Брайкова обжалват съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № 3 С-199 от 18.10.2017 г. на министъра на отбраната. Касационните жалбоподатели М. Тошева и А. Брайкова обжалват съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № 3 С-207 от 18.10.2017 г. на министъра на отбраната В трите касационни жалби се поддържат доводи за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, изр. 1, чл. 34, чл. 35, чл. 99, чл. 277 и чл. 285 от АПК. Ответникът министърът на отбраната е оспорил касационните жалби в писмени отговори с изложени доводи за правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационните оспорвания. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство са заповеди № 3 С-207 от 18.10.2017 г. и № 3 С-199 от 18.10.2017 г., издадени от министъра на отбраната, с които на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване съответно от Л. Тошев и от М. Тошева на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на министерството на отбраната (акт за частна държавна собственост № 7672/1971 г.), находящ се в [населено място], [район], [улица], [жилищен адрес] самостоятелен обект в сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня баня и мазе № 7. А. Брайкова, която е пълнолетна дъщеря на М. Тошева и също живее в жилището, е оспорила и двете заповеди. Спорът относно правния й интерес е разрешен с определение № 5051 от 19.04.2018 г. по адм. дело № 3557/2018 г. и определение № 5160/20.04.2018 г. по адм. дело № 4572/2018 г. на Върховния административен съд, петчленни състави. С постановеното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбите като неоснователни, след като е обосновал извод за издаване на оспорените заповеди от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършения анализ на събраните доказателства, при който е установено, че жалбоподателите държат и ползват имота без правно основание. Със заповед № 419/15.10.1971 г. в жилището е било настанено четиричленното семейство на техния баща и дядо П. Тошев, починал през 1988 г. С договор от 14.12.2001 г. имотът е бил предоставен под наем на съпругата А. Тошева, починала през 2006 г. Оттогава жилището се ползва от тримата жалбоподатели без нито един от тях да отговаря на условията за настаняване във ведомственото жилище, предвидени в чл. 22 - 29 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационните жалби доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 26, ал. 1, чл. 34 и чл. 35 от АПК. При извършената проверка за спазване на административнопроизводствените правила се установява, че всички събрани в хода на административното производство писмени доказателства са били известни на жалбоподателите. Известни са им били и фактите, обосновали издаването на заповедите и по тях не е имало спор. Независимо, че не са били уведомени за инициираното производство, жалбоподателите са имали възможност и са упражнили правото си на защита в пълен обем. Установено е също така, че спорът е възникнал още през 2009 година, когато е издадена заповед № 3 С-78 от 18.03.2009 г. на министъра на отбраната за изземване на жилището от Л. Тошев. Жалбата му е била отхвърлена като неоснователна с решение № 88 от 05.01.2010 г. по адм. дело № 7452/2009 г. на ВАС – тричленен състав, оставено в сила с решение № 5723 от 03.05.2010 г. по адм. дело № 1946/2010 г. на ВАС – петчленен състав. Влязлата в сила заповед не е била изпълнена, тъй като с решение на Административен съд София – град по адм. д. № 3609/2009 г. са били отменени изпълнителните действия на органите от Изпълнителна агенция "Социални дейности на министерството на отбраната" и агенцията е била задължена да възстанови фактическата власт на М. Тошева върху апартамента. Не се установява съществено нарушение на чл. 277, ал. 1 от АПК в частта за 14-дневния срок в отправената до длъжника покана за доброволно изпълнение, считано от получаването й. Оспорените заповеди са издадени на 18.10.2017 г., връчени са на 02.11.2018 г., срокът за доброволно освобождаване на имота е определен до 15.11.2017 г., а срокът за принудително изземване по административен ред - на 22.11.2017 г. С влезли в сила определения от 17.11.2017 г. и 20.11.2017 г. на тричленни състави на Върховния административен съд, трето отделение, постановени съответно по адм. д. № 13030/2017 г. и адм. д. № 13029/2017 г., предварителното изпълнение на двете заповеди, допуснато по силата на чл. 80, ал. 3, изр. 2 от ЗДС, е спряно до приключване на производствата по обжалването им с влязъл в сила съдебен акт. Неоснователни са оплакванията в касационните жалби за нарушения по чл. 99 и чл. 106 от АПК. Както вече се посочи, изпълнението на влязлата в сила заповед № 3 С-78/18.03.2009 г. на министъра на отбраната за изземване на имота от Л. Тошев е било отменено с влязло в сила съдебно решение. В мотивите на обжалваното съдебно решение тричленният състав на Върховния административен съд правилно е приел, че възникналите нови обстоятелства след влизане в сила на заповед № 3 С-78/18.03.2009 г. обосновават фактически предпоставки за издаването на нова заповед по чл. 80а от ЗДС с адресати Л. Тошев и М. Тошева. На основание чл. 285, ал. 1 от АПК влязлата в сила заповед № 3 С-78 от 18.03.2009 г. с адресат Л. Тошев не може да бъде приведена в изпълнение, поради изтичане на 5 години от влизането й в сила, което я лишава от правно действие и последици. Не е налице процесуална пречка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК – влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, за иницииране на ново административно производство. Двете заповеди с № 3 С-207 от 18.10.2017 г. и № 3 С-199 от 18.10.2017 г. са издадени при наличие на фактическите предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Като е приел, че при издаването на оспорените заповеди са спазени процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбите са отхвърлени като неоснователни, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно отправеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер общо на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, ІІ колегия - петчленен състав,