Решение № 6390 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. И., чрез процесуален представител, срещу Решение № 42884/21.12.2025г., постановено по адм. дело № 3606/2025г. на Административен съд София -град (АССГ) в частта, с която е бил отхвърлен, предявения от него иск срещу Столичната дирекция на вътрешните работи – (СДВР) за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 40 000лв. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като определеното от него обезщетение за неимуществени вреди не е справедливо, тъй като размерът е прекалено занижен. По наведени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което да се уважи исковата му претенция в пълния претендиран размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на М. И. срещу СДВР за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 513з-4961/14.06.2022г., на директора на СДВР в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С посоченото решение Столична дирекция на вътрешните работи е била осъдена да заплати на касаторът сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 513з-4961/14.06.2022г., на директора на СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 26.11.2025г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска за над 12 000лв. до предявения от 40 000лв. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че касаторът е заемал длъжността младши инспектор – старши полицай в 02 група на 02 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, като със Заповед № 513з-4961/14.06.2022г., на директора на СДВР, лицето е било уволнено на основание чл. 204, ал. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение. Видно от решение № 2874/29.04.2024г., постановено по адм. дело № 8683/2022г. на АССГ, потвърдено с решение № 13265/05.12.2024г., по адм. дело № 7070/2024г. на ВАС, процесната заповед е била отменена като незаконосъобразна. Пред съда са били допуснати свидетелски показания на В. Д., А. А. и Н. А. относно психическото състояние на касаторът след уволнението му, както и заключение на СПЕ, даваща становище, че уволнението е довело до негативна психическа промяна у И., свързана с притеснения относно бъдещето си, тъй като имал малко дете и изплащал ипотечен кредит; колегите го избягвали и той се затворил в себе си, като това изострило и отношенията в семейството. В.л. дава заключение, че негативните резултати от заповедта за уволнение са когнитивни, поведенчески, емоционални и социални. АССГ е приел, че е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е налице първата предпоставка за основателността му – налице е отменен като незаконосъобразен административен акт. Налице е и втората предпоставка – претърпени неимуществени вреди от касаторът. Съдът се е позовал на заключението по СПЕ, както и на свидетелските показания, водещи до извод, че процесната заповед се е отразила негативно както върху физическото, така и върху психическото му здраве - нанесените му вреди са значителни и продължителни, изразяващи се в силен психоемоционален срив с негативни последици. АССГ е приел, че страданията понесени от И., следствие издадената заповед за уволнението му са пряка и непосредствена последица именно от посоченото по-горе незаконосъобразно уволнение и е прието, че тези вреди подлежат на обезщетяване. С оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД и тежестта и продължителността на вредите, техния интезитет и отражението им върху личния и социален живот на касатора, за справедливо е присъдено обезщетение в размер на 12 000лв, като за над тази сума иска като недоказан е отхвърлен. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните е извел правилни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на Административен съд - София-град. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение на административния съд. Налице са и преживени притеснения и психоемоционални изменения у касатора, свързани пряко с последиците от незаконосъобразния административен акт. От друга страна преценката на решаващия съд за размера на дължимото обезщетение е правилно обоснована, предвид определянето му по справедливост. В този ред неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при определяне на обезщетението е нарушен закона. АССГ е изложил точни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Взети са били предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени: периода на претенцията, конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 12 000 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Периодът, в който са проведени административното и съдебното производства по издаване и обжалване на административния акт, води до извода, че продължителността на търпените вреди и техния интензитет обуславя определянето на размера на обезщетението като значително по-малък от претендираните. Съдът правилно е диференцирал твърденията на ищеца и е присъдил адекватен размер на обезщетение за неимуществени вреди. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение