Решение № 8134 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2012 г.

Решение № 8134 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Лилян Сираков - АК Смолян, в качеството му на пълномощник на Иван Николов Малкочев, Маруда Николова Кирякова, Спас Николов Томовски и Костадинка Спасова Николова, срещу Решение № 382 от 14.12.2011 г., постановено по адм. дело № 257/2011 г. от Административен съд Смолян. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна - Общината гр. Смолян, в отговора си на касационната жалба поддържа становище за нейната неоснователност. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счета за обосновано приетото в мотивите на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност на общината, тъй като актовете за общинска собственост не представляват административни актове, а официални документи по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОбС и в тях не се съдържа волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК. Също така те нямат правопораждащо действие за правото на собственост по аргумент от нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОбС. От друга страна съставянето на акт за общинска собственост и сключването на договор за покупко-продажба между общината и друго лице не представляват фактически, а правни действия, поради което не може да се ангажира отговорността на общината и при хипотеза за незаконосъобразни действия на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни, предявените от Иван Николов Малкочев, Маруда Николова Кирякова, Спас Николов Томовски и Костадинка Спасова Николова искове против община Смолян за заплащане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Ищците са наследници на Никола Иванов Малкочев, бивш жител на с. Стойките, на които с Решение № 0619 от 18.07.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Смолян е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, представляващ пасище с храсти от 3.584 дка, десета категория, в м. "Истрефоското" имот № 010331 по картата на землището. Същият този имот е бил актуван с акт за частна общинска собственост № 1039 от 5.05.2006 г., вписан в съответната Служба по вписванията на 16.06.2006 г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОбС и чл. 19 от ЗСПЗЗ (л. 23) и с договор за покупко-продажба от 7.07.2006 г., вписан на 25.07.2006 г. (л. 13), общината е прехвърлила правото на собственост на НЕК - ЕАД за сумата от 107 520 лева. С влязло в сила решение № 421 от 28.12.2009 г., постановено по гражданско дело № 586/2009 г. на Районен съд гр. Смолян е признато за установено по отношение на Община Смолян, представлявана от Кмета на Общината, че Спас Николов Томовски, Костадина Спасова Николова, Иван Николов Малкочев и Маруда Николова Кирякова са собственици на пасище с храсти с площ от 3.584 дка, десета категория, находящо се в местността "Истрефоското", землището на с. Стойките, общ. Смолян, съставляващо имот № 010331 по картата на землището с идентификатор 10.331, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД-18-8 от 16.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, понастоящем представляващ част от имот с идентификатор 69345.10.725 при граници и съседи: имот № 010332 - пасище мера на наследници на Атанас Стоев; имот № 010329 - пасище с храсти на наследници на Илия Белев; имот № 010106 - полски път на Община Смолян; имот № 010333 - пасище мера на Стою Глухов; имот № 010439 - пасище мера на наследници на Атанас Стоев. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на Община Смолян. Фактическият състав на отговорността по този текст изисква кумулативното наличие на точно посочени от законодателя предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. този акт, действие или бездействие да са извършени от орган или длъжностно лице на държавата или на общината; 3. при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. да са отменени по съответния ред; 5. да е настъпила вреда от такъв административен акт, от действието или бездействието и 6. да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел също, че в случая не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като актуването на даден имот като общинска собственост няма конститутивен характер, т. е. от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси. При това положение не е налице първата предпоставка, посочена в закона, а именно да е налице административен акт. Не е налице и втората хипотеза на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни действия, тъй като съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК под "действия" следва да се има пред вид само фактически действия, а нито съставянето на акта за частна общинска собственост, нито сключването на договор за покупко-продажба представляват такива фактически действия. Ето защо съдът е преценил иска за неоснователен и го е отхвърлил. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касаторите. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В случая търсеното обезщетение не може да бъде получено по реда на административното производство, както е приел и решаващият съд. Това е така, тъй като между страните са налице гражданско-правни отношения, свързани с правото на собственост върху процесния недвижим имот, които са разрешени със силата на присъдено нещо - решение № 421 от 28.12.2009 г., постановено по гражданско дело № 586/2009 г. на Районен съд гр. Смолян. Въз основа на влезлия в сила съдебен акт собствениците на този имот могат да го ревандикират или да потърсят обезщетение за нанесените им виновно от общината гр. Смолян имуществени и неимуществени вреди, но по общия исков ред, а не по реда на АПК, тъй като в случая общината е действала като равнопоставен граждански субект в правна сделка и страна по договор за продажба, а не като орган на власт. Не са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране безвиновната отговорност на общината по реда на специалния ЗОДОВ. Нито е налице индивидуален административен акт или действие, нито такива са били отменени по "съответния" ред, т. е. по реда на АПК в административно производство, в което да е преценена тяхната законосъобразност. Както се посочи по-горе при липсата на който и да е от елементите не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При този изход на правния спор претенцията на касаторите за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да се уважава. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователна, тъй като пълномощникът на община Смолян не е представил списък на направените във връзка с процеса разноски. Пред вид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,