Решение № 4590 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2016 г.

Решение № 4590 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2016 г., V о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Н. С. Н. от гр. Ш. против решение № 53/03.06.2016 г. по адм. д. № 84/2016 г. по описа на Административен съд Ш. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът директор на ОДМВР Ш. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Ш. е отхвърлил оспорването на касатора Н. срещу заповед № 372з-278/08.02.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш., с която на основание чл. 204, т. 3 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 10 от Закона за министреството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с администратвнопроизводствените правила и с материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Материалите, приложени към административнатапреписка и събраните в хода на делото доказателства съдът е обсъдил в съвкупност с доводите на страните, при което изводът относно неоснователност на оспорването се явява обоснован и материално законосъоразен. Със заповед № 372з-1791/29.07.2015 г. на оспорващия Н. за нарушение по чл. 201, ал. 1 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и същият е предупреден на основание чл. 201, ал. 2 ЗМВР, че при извършване на друго нарушение по чл. 201, ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено наказание дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповед № 372з-2513/28.10. 2015 г. директорът на ОДМВР Ш. е възложил по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР проверка по повод данни за извършено дисциплинарно нарушение и/или установяване неговия извършител. Срокът на проверката е удължен със заповед № 372з-2742/18.11.2015 г., считано от 19.11.2015 г. до 27.11.2015 г. Резултатите от проверката са обобщени в надлежни справки, съдържащи констатации за извършени от служители, между които и оспорващият дисциплинарни нарушения, с които справки лицата са били надлежно запознати срещу подпис. С последваща заповед № 372з-2991/12.12.2015 г. е възложено събиране на допълнителни доказателства по извършената проверка, за която служителите са уведомени също срещу подпис. И. е допълнителна справка с дата 30.12.2015 г., с която оспорващият Н. е запознат срещу подпис на 09.01.20101.2016 г., а на 13.01.2016 г. е подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение по основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР- по собствено желание. В резултат на констатациите от проведената предварителна проверка със заповед № 372з-134/19.01.2016 г. на директора на ОДМВР срещу Н. е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с констатирани нарушения на служебната дисциплина, описани в т. 1 -4. Служителя е изслушан, приети са и писмените му обяснения. Конкретните нарушения на службата, квалифицирани като дисциплинарни нарушения са подробно описани в справките, времето и характерът им, така както са възприети от дисциплинарно наказващия орган не са опровергани в съдебната фаза. Първоинстанционното решение съдържа изчерпателни мотиви във връзка с всяко едно от тях. Тези мотиви се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, предвид което не следва да бъдат излагани отново. Въз основа на безспорните установявания в хода на дисцилинарното производство изводът за наличие на предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 10 ЗМВР за налагане на най-тежкото дисцплинарно наказание се явява обоснован и законосъобразен. Предвид изложеното касационните доводи за неправилност на решението, мотивирани с твърдения за нарушение на материалния закон поради несъставомерност на нарушенията се явяват изцяло неоснователни. Неоснователен е и доводът за издаване на заповедта при подадено заявление за прекратяване на служебното провоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Съгласно чл. 228, ал. 2 ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т 4 се издава в едномесечен срок от постъпване на заявлението. В случая този срок тече от 13.01.2016 г. до 13.02.2016 г. Законът не предвижда забрана за образуване на дисциплинарно производство в този срок, предвид което и с оглед издадената на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР заповед № 372з-134/19.01.2016 г. за образуване на такова производство, обжалваната заповед № 372з-278/08.02.2016 г. за налагане на дисцпинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на касатора се явява процесуално законосъобразна. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба, представил писмен отговор по касационната жалба, изготвен от гл. юрк. при ОДМВР-Ш., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК в размер на 100 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд