Решение № 795 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2010 г.

Решение № 795 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Балканкар Заря" АД, гр. Павликени, подадена чрез пълномощника му адв. Калина Джунджулова, срещу Решение № 86/30.03.2010 г. по адм. дело № 791/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, III-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения за публично общинско вземане /АУЗПОВ/ № РД-02-11-1514/30.09.2009 г., издаден от кмета на Община Павликени. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Велико Търново и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и да отмени акта. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община гр. Павликени, в писмен отговор от 14.05.2010 г. и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител, излага доводи за неоснователност на касационна жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Балканкар Заря" АД, гр. Павликени, срещу Акт за установяване на задължения за публично общинско вземане № РД-02-11-1514/30.09.2009 г., издаден от кмета на Община Павликени и е присъдил разноски по делото в размер 946,78 лв. Административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения административен акт, приложените по делото писмени доказателства, дал е обширно тълкуване на разпоредбите, регламентиращи установяването и събирането на местните данъци, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, при спазване на предписаната от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил и съответните мотиви защо приема, че актът е издаден при спазване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на ВАС намира за неоснователни направените оплаквания. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Жалбоподателят твърди, че за да постанови обжалваното решение административният съд неправилно е приел, че актът съдържа правни и фактически основания за постановяването му. Обжалваният административен акт е издаден в предвидената форма, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Актът е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за липса на мотиви на административния акт. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство, контролиращият орган е приел за установени от фактическа страна определени обстоятелства, които точно и логически последователно е изложил в оспорената заповед и въз основа на които е изградил правните си изводи. В мотивите на акта е определено правното основание за неговото издаване; фактическите основания-констатациите, въз основа на които е издаден актът; за кои услуги задълженото дружество следва да заплаща такса - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Твърдяното в жалбата непредоставяне на услугите, за които е определена таксата за битови отпадъци, също не е налице. В хода на първоинстанционното производство не е било спорно предоставянето на услугите, за които е установено задължението посредством обжалвания акт. Съдът правилно е установил, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са предоставени от Община Павликени. До този извод съдът е достигнал след като е обсъдил предоставените писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по възлагането на обществена поръчка за услугите, за които жалбоподателят е задължен да заплаща такса за битови отпадъци, протоколи за приемане на извършена работа, доказателства относно надлежното упълномощаване на лицата, подписали цитираните протоколи, както и платежни документи за извършената от изпълнителя на обществената поръчка работа. В хода на производството от дружеството - жалбоподател не са ангажирани никакви доказателства, че през процесния период дружеството не е ползвало предоставени услуги по събирането и извозването на битови отпадъци. Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания за липса на мотиви на административния акт. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство, контролиращият орган е приел за установени от фактическа страна определени обстоятелства, които е изложил в оспорената заповед и въз основа на тях е изградил правните си изводи. Действително, в самият акт за установяване на задължения липсва точна правна квалификация на основанието за определяне размера на задължението, както и посочване на способа за определяне на това задължение. Липсата или неточното посочване на нормативното основание за определяне на задължението обаче, в случая не е нарушение на формата от категорията на съществените, доколкото при излагане на конкретните фактически основания за издаването на административния акт, не се създава пречка пред адресата да упражни правото си на защита, нито пред съда при извършването на последващ контрол за законосъобразност, още повече че соченото от административния орган основание за определяне на публичното задължение не обвързва съда. Що се отнася до непосочването в АУЗПОВ на способа за определяне размера на публичното задължение, въпросния недостатък във формата на акта е преодолян чрез разясненията, дадени в съобщение изх. № ФСД 01-08-1693/31.03.2008 г. на директора на дирекция "ФСДОС" при Община Павликени, в което е посочено, че размерът на такса битови отпадъци за 2008 г. е изчислен на база отчетната стойност на имота, в промил 6/1000 лв. върху тази стойност. В обжалвания административен акт е извършено позоваване на въпросното съобщение, като по този начин съдържащите се в него фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на крайния административен акт, като няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. В мотивите на акта за установяване на задължения е посочено заплащането на кои услуги е взето предвид при определянето на ТБО и това са сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С нормата на чл. 62 от ЗМДТ е регламентирано, че такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Посочената разпоредба е възпроизведена и в чл. 51 от действащата през процесния период Наредба № 5 на Общински съвет - Павликени за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени. В случая между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че притежаваният от жалбоподателя имот - парцел II в кв. 160 по плана на гр. Павликени, заедно с построените в него сгради попада в регулационните граници на град Павликени, като със Заповед № РД-02-11-1702/16.11.2007 г. на кмета на Община Павликени е определено, че през 2008 г. за този район се организират услугите по чл. 62 от ЗМДТ - т. 1.2. от заповедта. От наличната по преписката документация е видно, че за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. извършването на въпросните услуги е изпълнявано по силата на договор от "БКС" ЕООД - гр. Павликени. Правилни са изводите на Съда, че с оглед на представените многобройни писмени доказателства, неоспорени от жалбоподателя, включително и фактури за заплащане на конкретно посочени по вид услуги, безспорно е установено по делото както реалното извършване за сметка на Община Павликени на услуги по чл. 62 от ЗМДТ в регулационните граници на гр. Павликени, така и ползването от дружеството - жалбоподател на тези услуги за процесния негов имот. В касационната жалба се спори относно определения размер на дължимата от дружеството - жалбоподател такса. До 2.03.2008 г. способът за определяне на размера на ТБО за община Павликени е бил уреден с Наредба № 5/2003 г. на Общински съвет - Павликени за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени и по-точно в чл. 10 от същата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/2003 г., размерът на таксата се определял в левове върху основа, която за физическите лица е равна на данъчната оценка на недвижимия имот, а за юридическите лица е равна на отчетната стойност на недвижимия имот, на базата на която се определя пропорционалната такса, съгласно приложената тарифа. С Решение № 37 от 31.01.2008 г. на Общински съвет - Павликени е била приета Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени и е отменена наредбата от 2003 г. В Наредба № 5/2008 г. способът за определяне размера на ТБО за юридически лица е установен в чл. 55, ал. 1. Посочената разпоредба е била обжалвана по съдебен ред и отменена с Решение № 304/4.08.2008 г. по адм. дело № 293/2008 г., по описа на АСВТ, влязло в сила на 21.04.2009 г. Междувременно, с Решение № 235/18.12.2008 г., на Общински съвет - Павликени, е приета нова редакция на чл. 55, ал. 1 от Наредбата от 2008 г. и нов чл. 55а от наредбата. Съгласно новата уредба размерът на таксата за битови отпадъци се определял в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато то не може да се установи - в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от Общинския съвет, като за имоти на предприятия, намиращи се в границите на организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци, определени със заповед на кмета на Община Павликени, основата по чл. 55, ал. 1 е отчетната им стойност. Посочената нова уредба е в сила от 1.01.2009 г. и на същата не е придадена изрично обратна сила по реда на чл. 14 от ЗНА. Ето защо, неоснователни се явяват позоваванията от страна на касатора на разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5/2008 г. за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, в редакцията му след 1.01.2009 г. Нормата е материалноправна и има действие само занапред, поради което е неприложима за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила. От друга страна, актът за установяване на задължение е издаден след влизането в сила на решението на АСВТ, с което е отменен чл. 55, ал. 1 от Наредбата от 2008 г., като съобразно чл. 195, ал. 1 от АПК, съдебното решение има незабавно действие. При това положение, към момента на издаването на АУЗПОВ № РД-02-11-1514/30.09.2009 г., е липсвало нормативното основание по чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5/2008 г. на Общински съвет - Павликени /в отменената редакция/, за определяне размера на такса битови отпадъци за процесния недвижим имот. По делото няма данни правните последици от отменената като противозаконна разпоредба на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5/2008 г. да са били уредени служебно от компетентния орган в срока по чл. 195, ал. 2 от АПК. Поради изричната отмяна на Наредба № 5/2003 г. с § 10 от ПЗР на Наредбата от 2008 г., нейните разпоредби /в частност чл. 10, ал. 1/, също са неприложими за периода, за който е установено оспореното задължение. С оглед горното, в случая е налице хипотезата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като на практика към момента на издаване на оспорения акт за установяване на задължения, за 2008 г. по отношение определянето размера на ТБО за юридическите лица, притежаващи недвижими имоти на територията на Община Павликени, в кръга на които попада и жалбоподателят, липсва определяне размера на таксата за битови отпадъци. Съгласно посочената норма, когато до края на предходната година Общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Между страните не се спори, че за предходната 2007 г. размерът на таксата за битови отпадъци за юридическите лица е бил определен като промил от отчетната стойност на притежаваните от тях имоти, като конкретно за тези, намиращи се в гр. Павликени, ставката е определена в размер на 6/1000 лв., като за отделните услуги е както следва: за осигуряване на съдове за сметосъбиране 0,2/1000 лв., за сметосъбиране и сметоизвозване 3,3/1000 лв., обезвреждане в депо 1/1000 лв. и почистване на териториите, предназначени за обществено ползване - 1,5/1000 лв., върху отчетната стойност на недвижимите имоти. Видно от съдържащата се в делото декларация по чл. 17 от ЗМДТ, като отчетна стойност на процесния имот /земя и сгради/, собственост на "Балканкар - Заря" АД - гр. Павликени е посочена сумата 3602224 лева. Предвид така установената база за изчисляване на размера на ТБО и приложимата по силата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ ставка, таксата се явява правилно определена с обжалвания АУЗПОВ в размер 21613,36 лв. и съответните върху тази сума лихви за забава просрочие до дата 28.09.2009 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Велико Търново е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и претенциите на страните за заплащане на разноски, на касатора такива е се дължат, а на ответника - Община Павликени, следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, в размер на 946,78 лв., определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Първо "А" отделение,