Решение № 8182 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2018 г.

Решение № 8182 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Стоянов – АК – Пазарджик, в качеството му на пълномощник на Д. Аликов и по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерство на правосъдието (МП), чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 272 от 26.04.2018 г., постановено по адм. дело № 990/2017 г. от Административен съд Пазарджик.

Касационният жалбоподател Д. Аликов е недоволен от решението в отхвърлителната му част с доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, а ответникът обжалва съдебния акт в осъдителната му част с доводи за незаконосъобразност. И двете страни претендират отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. По същество е основателна касационната жалба на ГДИН при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Д. Аликов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв., причинени му от бездействията и действията на администрацията на Арест – Пазарджик в периода от 8.01.2016 г. до 5.10.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата; Отхвърлил е иска над уважения размер от 800 лв. до претендирания размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 7.01.2016 г. до крайното изплащане на сумата и е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Д. Аликов разноски по делото в размер на 10 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът е бил задържан в Арест – Пазарджик на 8.01.2016 г. От тази дата до 8.09.2016 г. е пребивавал в килия № 1. От 9.09.2016 г. до края на престоя си в ареста – 5.10.2016 г. е пребивавал в килия № 12. Килиите не са били пренаселени, а в периодите от 19.04.2016 г. до 21.04.2016 г. и от 9.09.2016 г. до 5.10.2016 г. Аликов е бил сам в килия, което е приел като нечовешко и унизително отношение, тъй като за тези периоди е бил лишен от възможност за общуване и е излизал от килията само по един час дневно за раздвижване. Установил е още, че в килиите на ареста е имало инсекти (дървеници и хлебарки), рядко се е извършвало пръскане против вредителите, като в такива случаи ищецът и другите арестанти не са били извеждани. Храненето се е извършвало също в самите килии. Килиите, в които е пребивавал ищеца, са били постоянно заключени, не са разполагали със самостоятелен санитарен възел, а е имало график за ползване на тоалетна, като тоалетните са били само две, и понякога се е налагало да ползват кофи и други приспособления за облекчаване на физиологичните си нужди. Както килиите, така и целият арест е бил разположен под нивото на земята, което безспорно е затруднявало проникването на свеж въздух и естествена дневна светлина. Ищецът е бил лишен от ежедневен престой на открито, с което е застрашено физическото му и психическо здраве, тъй като "раздвижването" се е извършвало в едно от помещенията на ареста.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в посочения исков период – около 9 месеца - ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които несъмнено, в своята съвкупност, преминават прага на допустимите ограничения на задържаните лица, представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС.

От друга страна, въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че не са доказани нарушения от страна администрацията на ареста, свързани с обстоятелствата, че ищецът е мюсюлманин и непушач, тъй като той не е заявявал писмено и категорично тези обстоятелства пред администрацията и затова не е налице незаконосъобразно бездействие. Недоказани са останали и твърденията му за неадекватно лечение на заболяванията му, тъй като при извършените прегледи - от фелдшера на ареста и от външни специалисти, както и от изследванията му, такова не се е установило.

Предвид установените факти съдът е направил извод, че в исковия период ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в условията на Ареста – Пазарджик, търпял е неимуществените вреди, които описва в периода от 8.01.2016 г. до 5.10.2016 г. и е определил техния размер на 800 лв., но не от претендираната дата – 7.01.2016 г., а от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която решението на съда стане окончателно. Началният момент, от който се дължи лихвата, е определен в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение "Нешков и други срещу България".

Решението е валидно и допустимо, но частично необосновано, поради което ще следва да се отмени, а вместо него – да се постанови друго по съществото на правния спор.

1. От доказателствата по делото е видно, че Д. Аликов е бил задържан в ОС "Изпълнение на наказанията", сектор "Арести" гр. Пазарджик на 8.01.2016 г. От тази дата до 8.09.2016 г. е обитавал килия № 8 с площ от 11 кв. м заедно с още 3-ма арестанти (от 08.01. до 19. 01. и от 01.02. до 12.02.2016 г.); с 2-ма (в периода от 20.01. до 31.01.; от 13.02. до 18.02. и от 22.04. до 21.06.2016 г.) и е бил сам в периода от 19.04. до 21.04.; от 22.06. до 08.09. и също сам в килия № 12 с площ от 8 кв. м - от 09.09. до 5.10.2016 г. Казаното опровергава твърдението, че Аликов е бил държан умишлено сам в килия, тъй като бил "опасен", както и твърдението му, че е бил лишен от възможност за общуване.

1. Неоснователно също така е твърдението на ищеца, че в исковия период не е имал достъп до тоалетна и течаща вода. От справката на ГДИН изх. № 5499 от 28.12.2017 г. се установява, че в килиите няма санитарен възел и течаща вода, но за целта има общ санитарен възел с 2 бр. тоалетни, 2 бр. мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като задържаните имат достъп до тях 24 часа в денонощието. В банята има душ с проточен бойлер. Показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви и твърде общи, но не са в подкрепа на изявлението на ищеца, че удовлетворяването на физиологични нужди е ставало в кофа и/или шишета. Следователно, твърдението не е доказано и настоящият състав приема, че ответникът не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, който в приложимата си редакция гласи: "На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.".

1. По-нататък в справката е уточнено, че дезинфекцията и почистването на килиите се извършва от задържаните лица, като за целта им се предоставят препарати и дезинфектанти от 10 % хлорна вар, поради което отговорността за почистването е на самите арестанти. Съгласно чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/2007 г.): "За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената". Затова ако хигиената в килиите не ебила на желаното от ищеца ниво, , за това носят отговорнсот съответните дежурни.

1. По отношение на борбата с вредители: Същата е поверена на специализирана фирма, с която е сключен договор, като св. Атанасов опровергава твърденията, че обезпаразитяване не е било извършвано. В показанията си, дадени в о. с. з. на 24.01.2018 г. той сочи, че един път месечно такова е било извършвано в присъствие на арестантите, но според него без особен ефект. Нито един от разпитаните свидетели не сочи присъствие на гризачи, поради което показанията на св. Калов в тази посока не следва да бъдат зачетени. Изводът е, че и това твърдение на ищеца е опровергано.

1. Останалите факти са правилно установени от решаващия съд. Не са доказани също нарушения от страна администрацията на ареста, свързани с обстоятелствата, че ищецът е [религия] и непушач, както и тези за неадекватно лечение на заболяванията му. Той не е заявил писмено религиозната си принадлежност, нито обстоятелства свързани с режима си на хранене. При уведомяване на администрацията за наличие на проблем със здравето, му е бил осигуряван преглед от фелдшера на ареста и от външни специалисти, както и изследвания, за което по делото е приложена медицинска документация. Следователно, не са налице незаконосъобразни действия и бездействия по този пункт на исковата молба.

1. Вярно е, че арестът е разположен на 1 м 30 см. под кота нула, което безспорно затруднява, но не лишава напълно арестантите от проникването на свеж въздух и естествена дневна светлина. Отделно от това в исковия период вентилацията на арестните помещения се е осъществявала посредством смукателна и нагнетителна аспирация до преместването на ареста в сградата на Затвора Пазарджик (на 6.02.2017 г.). Вярно е също, че след като "помещението за разходка" на задържаните е в рамките на ареста, то те са били лишени от ежедневен престой на открито, какъвто длъжностните лица на ответника са били длъжни да им осигурят в рамките на нормативно разписаното време, което води до извод, че обосновано се твърди бездействие в този смисъл.

При така установеното от фактическа страна изводът на съда, че за период от почти 9 месеца ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", изразяващи се в липса на достатъчно проветряване, условия за двигателна активност, липса на достатъчно дневна светлина и свеж въздух, които представляват нарушение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС, са обосновани и кореспондират на анализа на доказателствата по делото. Не се доказва твърдението Аликов да е бил подложен на "жестоко и унизително отнасяне и нечовешко третиране".

При преценяване на условията на задържането обаче следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането, което съдът не е направил. Не е отчетен характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, липсата на данни за настъпили вредни последици за Д. Аликов извън обичайните за лицата, поставени в такива условия.

Съдът не е изложил мотиви за тези обстоятелства, поради което неправилно е определил размера на обезщетението

В случая паричният еквивалент на обезщетението не е съответен на конкретните негативни преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, на интензитета и времева продължителност на страданията. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Несъмнено бездействието на администрацията да осигури дължимите условия в ареста се е отразило на ищеца. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо не само от конкретното бездействие на администрацията на ответника, периодът на бездействие и при неустановяване на всички изведени в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявения иск, съдът намира, че е справедливо причинените вреди да бъдат обезщетени със сума в размер на 300 лева за целия исков период.

С оглед изложеното решението в частта, с която е уважен предявения срещу ГД "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за разликата от 300 до 800 лева, за исковия период, като неправилно, следва да бъде отменено.

Неправилно е решението на съда и в частта за акцесорното задължение за лихви, в която част ще следва да се отмени. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението... е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им". В случая преустановяването на процесното незаконосъобразно бездействие е станало с освобождаването на Аликов от ареста – 5.10.2016 г. От тази дата ответникът дължи законната лихва в размер на 36. 16 лв. върху сумата на обезщетението – 300 лв., както и такава върху сумата на обезщетението от 300 лв. - от завеждането на исковата молба – 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

В останалата му част, решението, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение