Решение № 8963 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2013 г.

Решение № 8963 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, срещу решение № 79 от 04.02.2013 г. по адм. д. № 611/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, 3 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Иван Георгиев Костов, от гр. Монтана, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 79 от 04.02.2013 г. по адм. д. № 611/2013 г., Административен съд - гр. Монтана, 3 състав е отменил решение № 1 от 05.01.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 1103 от 04.11.2011 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № МП 15 980 от 04.10.2011 г. при спазване на указанията по прилагане на закона, отразени в мотивите на съдебното решение. Така постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. Видно от жалба вх. № МП 19838 от 06.12.2011 г., Костов е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2, б. "а" от КСО разпореждане № 1103 от 04.11.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, в частта му относно категорията на осигурителния стаж за периода 6.10.1991 г. до 28.01.1998 г. По този спор Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, се е произнесъл с решение от 05.01.2012 г. Това решение е предмет на съдебен контрол по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО. Ето защо осигурителният стаж на Костов за други периоди не следва да се коментира, тъй като е извън предмета на спора. В трудова книжка № 586 от 20.12.1983 г. е посочено, че през целия спорен период лицето е работило на длъжност "металоструйчик", но изрично е отразено, че трудът е от първа категория по т. 4а, б. "к" от ПКТП (отм.). В решението на директора на РУСО - гр. Монтана, е прието, че от 06.10.1991 г. до 31.05.1992 г. Костов е работил като фрезист в цех "2500"; от 01.06.1992 г. до 31.12.1992 г. - като шлосер; от 01.01.1993 г. до 31.05.1994 г. - като металоструйчик; от 01.06.1994 г. до 30.09.1996 г. - като пясъкоструйчик; от 01.10.1996 г. до 28.01.1998 г. - като металоструйчик. Всички длъжности са в цех "2500" на "ПИМА" АД, поделение с. Винище. Административният орган е признал за първа категория, по записа на т. 4а, б. "к" от ПКТП (отм.), само осигурителния стаж, положен като "пясъкоструйчик". За да направи тези изводи относно длъжностите, на които е работил Костов, директорът на РУСО - гр. Монтана, се е позовал на удостоверение № С-АС-99 - док. 111 от 19.03.2010 г. на сектор "Осигурителен архив" при РУСО - гр. Монтана. Цитираното удостоверение не се съдържа между кориците на делото. При повторното разглеждане на делото, съдът е изискал ведомостите на предприятието, в което е работил Костов. Същите са представени и в тях за жалбоподателя се съдържат следните данни относно заеманите длъжности: за периода м. 10.1991 г. до м. 03.1992 г. лицето е на длъжност "фрезист"; за м. 04. и 05.1992 г. не е посочена длъжност; за периода м. 06.1992 г. до м. 08.1992 г. вкл. лицето е на длъжност "шлосер"; за периода от м. 09.1992 г. до м. 01.1993 г. вкл. не е посочена длъжност; за периода м. 02.1993 г. до м. 03.1994 г. вкл. е на длъжност "металоструйчик". Наред с това по делото са били представени фишове, установяващи получаваната от Костов работна заплата. За периода м. 05.1994 г. до м. 09.1996 г. в тези фишове изрично е вписано, че Костов получава заплата за длъжност "пясъкоструйчик", както и добавка за условия на труд. Във фишовете от м. 10.1996 г. до м. 02.1998 г. длъжността е "металоструйчик". Вещото лице Петров е констатирало, че и след тази промяна на длъжността по документи, лицето е продължило да получава същата основна работна заплата, както и добавките за условия на труд. Административният орган, формирайки становището си относно длъжността, на която е работил Костов през процесния период, не се е съобразил с данните от тези фишове. Освен това във фазата на административния процес, развил се пред органите на РУСО - гр. Монтана, не е било изследвано фигурира ли в единната щатна таблица и единната тарифна мрежа за процесния период длъжността "металоструйчик". Вещото лице Илия Петров е констатирало, че при направената проверка в Държавен архив - гр. Монтана до 1988 г. за почти всички 12 завода, които са подразделения на "ПИМА" АД - гр. Монтана има и са предадени на съхранение следните документи: структура на "ПИМА" АД - гр. Монтана, щатни разписания, производствени щатове (разписание на длъжностите за работещите в производството), заповеди, категоризация на отделните заводи и др. Същият експерт твърди, че при прегледа на производствените щатове е установило, че длъжността "металоструйчик" в цех "2500" в с. Винище никога не е съществувала. Административният орган не е изследвал и условията на труд в цитирания цех, а съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО съществено при определяне на категорията на труда е неговия характер и особените условия на полагането му. По повод длъжността, заемана от Костов и естеството на работата следва да се имат предвид и показанията на свидетелите Максим Димитров и Горан Горанов, от които се установява, че в посочения цех не е имало металоструйчици, както и че жалбоподателят е работил като пясъкоструйчик. От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че органите на РУСО - гр. Монтана са постановили актовете си, без да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Цитираното съществено процесуално нарушение само по себе си обуславя отмяната на обжалвания административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане на случая, при спазване на указанията, дадени в мотивите. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,