Решение № 1852 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6647/2010 г.

Решение № 1852 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6647/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Валентин Йорданов Борисов от гр. Русе, против Решение № 9/22.03.2010 г., постановено по а. д. № 57/2010 г. по описа на Административен съд Русе (АСР). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСР е отхвърлил жалбата на Борисов против Заповед № 141/27.11.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция, Русе (РМДР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Недоволен от решението, Борисов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСР съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението. По отношение на първоначално обжалвания административен акт - Заповед № 141/27.11.2009 г. на директора на РМДР, не взема становище. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установеното от фактическа страна от АСР. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Като цяло, последната не отговаря на изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, да съдържа "точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания". Посочените касационни основания за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон са декларирани, без да са уточнени и мотивирани. По тази причина ВАС е лишен от възможността да даде мотивирани отговори на конкретни, според касатора, основания за отмяна на решението, защото такива не са изложени. Въпреки съществуващото в жалбата изречение, че касаторът ще развие подробно доводите си в съдебно заседание, при провеждането на последното от ВАС, Борисов не се яви, не присъства негов процесуален представител и не е изпратена писмена защита. Направени са най-общи изявления, че АСР "...не е обсъдил съвкупно и задълбочено всички обстоятелства ... не е съобразил и всички представени доказателства ... довело до непълнота на фактите, което е опорочило фактическите изводи и правните констатации...", които без конкретизация не могат да бъдат обсъдени от ВАС. При служебната проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС констатира, че решението на АСР е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е развит от касатора в насока, че съдът неоснователно е отклонил искането му за разпит на свидетел. Следва да се посочи, че на основание чл. 153 от ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 от АПК, "На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях". В съдебното заседание по делото, проведено от АСР на 23.02.2010 г., процесуалният представител на касатора е направил искане за допускане и разпит на свидетел, който ще установи обстоятелствата "...свързани с обичайните темпове на работа и натовареността на служителите в бюрото...". Съставът на АСР обосновано е приел, че предвид липсата на нормативно определено време за обработка на даден митнически документ, показанията на свидетеля ще бъдат ирелевантни за правилното решаване на спора и е отказал разпита му. Нещо повече - очевидно е, че този свидетел се иска във връзка с вмененото на Борисов нарушение за неизпълнение на служебните му задължения във връзка с изискванията на чл. 19 от Конвенцията ТИР и коментара на обяснителните бележки към същата. Видно от мотивите на обжалваното решение, АСР обосновано е приел, че от представените с административната преписка доказателства не се установява нарушение на чл. 19 от Конвенцията ТИР и съответно - занижен контрол от страна на Борисов при задействаните от него транзитни операции с карнет ТИР на митническия пункт за стоки със статут, съгласно чл. 314, § 1а от Регламент 2452/93 г. и го е признал за невинен да е извършил така вмененото му дисциплинарно нарушение. Неоснователен е и доводът, че в дисциплинарното и съдебно производства не е установен точния размер на несъбраните такси за обработка, контрол и извършване на транзитни операции с карнети ТИР извън митническото учреждение. За това, че такива операции с карнети ТИР са извършени и то извън митническото учреждение има събрани доказателства. Липсата на посочен размер на несъбраните митнически такси по чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Митници" по чл. 12 от Закона за митниците, което според касатора е нарушение на материалния закон, не може да бъде определен от дисциплинарнонаказващият орган. Видно от посочения текст на Тарифата, размерът на таксите е в зависимост от продължителността на конкретно извършените от митническия служител контролни действия. За последното данни могат да се почерпят единствено от служителя, каквито в случая Борисов не е изготвил и представил. Необходимо е да се посочи също, че в касационната жалба са описани като приложения писмени доказателства, които фактически не са приложени. По тази причина ВАС не може да ги коментира и да оцени евентуалното им значение за правилното решаване на спора. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АСР, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,