Решение № 3477 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 310/2014 г.

Решение № 3477 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 310/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Веселин Ненов Цанков от гр. Габрово за отмяна на влязлото в сила решение № 7530 от 29.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2940/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 17 от 24.03.2004 г., постановено по адм. д. № 107/2003 г. по описа на Габровския окръжен съд. В искането за отмяна не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърди недопустимост поради разминаване между съдържанието на мотивите и съдебното решение. Представени са копия от двете съдебни решения, удостоверение от ГНС Габрово, писмо от Комисията по правни въпроси към 41-то НС от 22 март 2012 г. и писмо от НОИ с изх. № 04-02-447/19.05.2004 г. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово, не е заявил становището си по направеното искане. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Представените с искането доказателства - удостоверение от ГНС Габрово, писмо от Комисията по правни въпроси към 41-то НС от 22.03.2012 г. и писмо от НОИ с изх. № 04-02-447/19.05.2004 г., не са нови по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като са били представени при инстанционния контрол. Не представляват нови доказателства и представените съдебни решения, чиято отмяна се иска. Предвид липсата на конкретика в искането за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданото искане за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на искането за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ, както и не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. В разглеждания аспект разминаването между съдържанието на мотивите и съдебното решение е обща формулировка, която не е сред посочените основания за отмяна, а недопустимостта е основание за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,