Решение № 4148 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 111/2012 г.
ВАСII отделение22.03.2012 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2529/31.10.11 г., постановено по адм. д. № 3576/10 г. по описа на Административен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 4148 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 111/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Община-Варна, представлявана от юрк. Йорданова, надлежно упълномощена от кмета Йорданов, против решение № 2529/31.10.11 г. по адм. д. № 3576/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Общински съвет-Варна, Вили Стоилова Иванова и Мох'д Али Абдалла Алмомани, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна по оспорване на ответниците по касация Иванова и Алмомани е отменил като незаконосъобразно Решение № 2405-10, взето с протокол № 24/23,24 и 30.06.10 г. на Общински съвет-Варна за одобряване на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ подробен устройствен план /ПУП/-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на кв. "Св. Никола"-Варна в частта относно предвижданията за поземлен имот /ПИ/ 1578, кв. 28, отреден за урегулиран поземлен имот ХVIII-1578 и улица по о. т. 375-374, кв. 28. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че улицата по о. т. 375-374 е проектирана в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, установяващ императивно предвижданията на плана да са икономично осъществими, както и, че планът е одобрен в нарушение на чл. 16, ал. 4, предл. последно ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Установено по делото е, че улицата с о. т. 375-374 е предвидена като транспортен достъп до УПИ ХVII 1603 без да е отчетена денивилацията на терена с наклон, компрометиращ безопасността на движение и отвеждането на водите и завършва на границата между двата имота с почти отвесен скат. Ето защо, макар икономична като дължина на трасето, тази улица не отговаря на изискването за икономичност на предвиждането. Обезщетението по чл. 16, ал. 5 ЗУТ е с вече урегулирания остатък от поземления имот, чиято пазарна стойност не може да бъде по-малка от тази преди урегулирането му, което съгласно чл. 16, ал. 4, предл. посл. ЗУТ се доказва с решение на комисията по чл. 210 с. з. Тежестта на доказване относно законосъобразността на плана е на административния орган, предвид което решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за стойността на имота преди и след регулирането му следва да има за всеки имот към датата на одобряване на плана. Извън изложеното в мотивите на решението следва да се има предвид, че към административната преписка липсва императивно изискуемото от чл. 125, ал. 1 ЗУТ техническо задание на възложителя за обосновка необходимостта от изработването на плана, съдържащо изискванията относно териториалния обхват на плана, срокове и етапи на изработване и опорен план като неразделна част от заданието. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, както при определяне специалността, така и задачата на експерта, изготвил съдебнотехническата експертиза по делото. Заключението е прието без възражения от страна на процесуалния представител на Община- Варна, не е поискана по реда на чл. 151 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК поправка на съставения в с. з. от 03.10.11 г. съдебен протокол, поради което последният се ползва с доказателствена сила на основание чл. 152 ГПК вр. с чл. 144 АПК. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение