Решение № 9242 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2009 г.

Решение № 9242 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Капитан Дядо Никола"АД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, бул. "Столетов" № 10, представлявано от изп. директор Нелифер Ахмедова Шабанова, чрез юрк. Р. Найденова, против Решение № 485 от 20.10.2009 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 260 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за промяна на митническата облагаема стойност № К-47-0017/19.01.2009 г. на началника на ТМУ Свищов, потвърдено с Решение № У-К-47/0001П/25.02.2009 г. на директора на РМД Русе, с което на жалбоподателя е променена митническата облагаема стойност на стоката по ЕАД № 07ВG004301Н00134018/21.04.2007 г. от 33 806,52 лв. на 39 879,31 лв. и са определени дължими суми мито в размер на 394,74 лв. и ДДС с размер на 1 293,50 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.04.2007 г. до датата на плащане. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в основаване на съдебното решение на доказателства, представени пред административния орган на чужд език и непреведени по съответния ред. Съдът не отчел липсата на конкретизация на размера на определената лихва, предвид изискванията за форма на обжалвания акт. Съдът не взел предвид неуточняването на процесуалните правила по издаването на процесния акт - дали става дума за повторна проверка на декларация или за последващ контрол по смисъла на алтернативите на чл. 84, ал. 3 от Закона за митниците /съответно чл. 78 § 2 на Митническия кодекс на ЕС - Регламент № 2913/1992 г./. Неправилно е приложена нормата на чл. 35 ЗМ, въз основа на необоснован извод, че със сумата 112 500 щатски долара, платена по проформа фактура TUR 07/382/14.02.2007 г. и с тази в размер на 4 514,83 лв. /3 024 щатски долара/, платена на 13.03.2007 г. застрахователна премия, следва да се увеличи митническата облагаема стойност по вноса. Без основание съдът не съобразил представената в съдебното производство втора проформа фактура от 20.02.2007 г., съдържаща оферта за окончателната цена на доставката, платена реално по приложената към митническите декларации търговска фактура invoice № 9094668 от 3.03.2007 г. в размер на 643 356 щатски долара. Административното производство по издаване на процесния акт започнало на 28.08.2008 г., при действието на публикувания на 4.06.2008 г. в Официален вестник на ЕС Модернизиран митнически кодекс, приет с Регламент /ЕО/ № 450/2008 г. от 23.04.2008 г. и позоваването на разпоредбите на отменения с него Митнически кодекс на Общността с Регламент № 2913/92 г./ е неотчетено от съда съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Необосновано съдът приел, че плащането по проформа фактурата от 14.02.2007 г. е авансово, след като плащането по търговската фактура от 3.03.2007 г. станало на 27.04.2007 г. чрез Акредитив № 30/1811/07. Следвало да се прави разлика между акредитива като търговска сделка и като начин на плащане. Платената сума от 3 024 щатски долара застрахователна премия по застраховка на внесената стока е част от сумата 643 356 щатски долара декларирана митническа стойност по търговската фактура от 3.03.2007 г. Иска се отмяна на решението и на митническия акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Митница Свищов не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Фактите по спора са били следните: С ЕАД № 07BG004301H00134018 от 21.04.2007 г. касаторът е декларирал за свободно обръщение с крайно потребление в РБългария стока - полиетилен ниско налягане - 18 000 кг. В кл. 44 на ЕАД са посочени документи за целите на обмитяването, между които фактура № 9094668/3.03.3007 г. на обща стойност 643 356 щатски долара /за всички 28 ЕАД с идентично съдържание/, респ. 22 977 щ. д. за контейнер, издадена от "VINMAR INTERNATIONAL"ltd САЩ. Декларираната митническа стойност на внесената стока по този ЕАД е в размер на 33 806,52 лв. При последваща проверка по чл. 84а, ал. 1 от ЗМ от отдел "Последващ контрол" при РМД Русе са проверени счетоводните регистри на вносителя за проверявания период и е констатирано разминаване с декларираната митническа стойност и осчетоводените реално плащания към чуждестранния контрагент. Констатирани са също разходи за застраховка във връзка с придобиването на стоката, които не са декларирани и включени при формиране на митническата облагаема стойност. При проверката е установено плащане общо по 28 бр. ЕАД в размер на 643 356 щатски долара /22 977 щ. д. за контейнер/ на 16.02.2007 г. /суифт ОББ/ по декларираната фактура от 3.03.2007 г. и на сумата 112 500 щ. д. по проформа фактура № TUR 07/382/14.02.2007 г. - общо 755 865 щ. д. /по 1 499,71 щ. д. на метричен тон/. Към тази сума е прието, че следва да се прибави сумата 4 514,83 лв. за застраховка на стоката, осчетоводени през м. 04.3007 г., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ и чл. 32, ал. 1 от МК на ЕС/Регламент № 2913/92 г./. Така е определен нов размер на митническата облагаема стойност - 39 879,31 лв. Прието е, че сумата по проформа фактурата е авансово плащане и с него, както и с разходите за застраховка, следва да се увеличи декларираната митническа облагаема стойност. В жалбата си по административен ред адресатът на митническия акт е признал издаването на проформа фактурата и плащането на сумата 112 500 щ. д. по нея на 16.02.2007 г., но е поддържал, че стоката е продадена на цена 1 276,50 щатски долара за тон по фактурата от 3.03.2007 г. на обща стойност 643 356 щ. д., като с издаването на проформа фактурата само е направено предложение за доставка от Южна Корея до Варна с кораб на полиетилен висока плътност - 500, т. по 1 500 щатски долара за тон. Поддържал е, че единственият първичен счетоводен документ относно цената на стоката е фактурата от м. 03.2007 г. За да отхвърли жалбата против посочения митнически акт, първоинстанционният съд е приел за доказано плащане на сума по процесния ЕАД в посочения размер, само част от която е декларирана при вноса на стоката. Решението е обосновано на събраните доказателства и е в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. На осн. чл. 35 от ЗМ ал. 1, митническата облагаема стойност е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача на внесената стока. Установено е плащане на сумата 112 500 щ. д. по проформа фактурата от 14.02.2007 г. Самият адресат на акта в жалбата си по административен ред е признал, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява аванс в посочения размер, а издаването на фактурата представлявало оферта за доставка на стойност 1 500 щ. д. за тон. Стойността по аванса заедно със стойността по декларираната фактура от 3.03.2007 г. дава обща стойност 755 865 щ. д. /по 1 499,71 щ. д. на метричен тон/. Освен това, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда, е установено, че сумата по застраховането на стоката, платена на 13.03.2007 г., точно съответства на посочената й коригирана при последващата проверка стойност. Относно включването на разходите за застраховка на стоката в митническата стойност, както и размера им не са изложени никакви доводи както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Това включване е оправдано от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ, възпроизвеждаща чл. 32, ал. 1 от МК на ЕС /Регламент № 2913/92 г./. Не са оправдани касационните оплаквания за представяне на непреведени документи на чужд език пред административния орган - в съдебното производство всички писмени доказателства, на които са се позовавали страните са представени на български език. Не са оправдани оплакванията за липса на конкретизация относно задължението за лихви, определено с митническия акт - в акта ясно е записано, че се дължи лихва, считано от 21.04.2007 г. до датата на плащане. Касационният довод, свързан с неспазване на процедурата, визирана в чл. 84а и сл. от ЗМ е неоснователен. Посочените разпоредби уреждат последващ контрол на декларирането, който съгласно ал. 2 на чл. 84а от ЗМ включва законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи. Дори да се приеме, че става дума само за повторна проверка на декларацията на вносителя по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ и това да се определи като процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като правото на защита на адресата на митническия акт е гарантирано с уведомяването му за резултатите от проверката. Решението за промяна на митническата стойност действително е постановено по време на действието на новия Модернизиран митнически кодекс, приет с Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) /ММК/ Официален вестник nр L 145, 04/06/2008 стр. 0001 - 0064., съгласно чл. 186 от който се отменят Регламенти (ЕИО) № 3925/91, (ЕИО) № 2913/92 и (ЕО) № 1207/2001, като позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението, така че позоваването на разпоредби на отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92 при мотивирането на митническия акт не го прави незаконосъобразен. Отделно от това, посоченият като правно основание на акта чл. 29 на Регламент № 2913, съответен на чл. 41 на ММК не е отменен към момента на издаването на акта, поради разпоредбата на чл. 188, т. 1, съгласно която само изброените в нея текстове се прилагат от 24.06.2008 г., а всички останали разпоредби се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание на членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано на 24 юни 2009 г. и досега не са приети. Предвид изложеното, оспореното решение не е постановено при пороци, обосноваващи твърдяните в касационната жалба касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение