Решение № 12602 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2015 г.

Решение № 12602 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Я. от гр. Ч., обл. М., против решение № 590 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 226 по описа за 2015 г. на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 23/27.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ М. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 146, чл. 153 и следв. от КТ от 1951 г. (отм.) във връзка с данните за ползван отпуск по болест през 1988 г. и 1990 г. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. М., е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - М. е решение № 23 от 27.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - М. и потвърденото с него разпореждане № 4812093238 от 25.11.2014 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Д. Я. от гр. Ч., обл. М., в частта за определения месечен размер от 758.04 лв., считано от 10.02.2010 г. С постановеното решение Административен съд - М. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за определяне на размера на пенсията въз основа на законосъобразно изчислен осигурителен доход за периода 1988 -1990 г. Съдът е установил, че административният орган е изпълнил точно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени му с постановеното от същия съд решение № 688 от 06.11.2013 г. по адм. дело № 423/2013 г., оставено в сила с решение № 12747 от 28.10.2014 г. по адм. дело № 7243/2014 г. на Върховния административен съд, VI отд. В осигурителния доход за 1988 -1990 г. са включени сумите, изплатени с разходни касови ордери и съгласно ведомостите на община Ч. Съдът се е позовал на заключенията на назначената първоначална и допълнителна разширена съдебно-икономическа експертиза, съгласно които през процесния период са били представени два, а не три болнични листа, както твърди жалбоподателката. В проверените разплащателни ведомости, които жалбоподателката е подписвала в качеството на ръководител на детската градина, неточно и неправилно са отразени, както работни дни, така и такива във временна нетрудоспособност, поради което не е възможно да се установят изплатените парични обезщетения въз основа на болнични листове. Всички заключения са в смисъл, че сумите, изплатени като трудови възнаграждения с два разходни касови ордери и по ведомост, са били включени в осигурителния доход за периода 1988 - 1990 г., съгласно дадените указания в отменителното съдебно решение. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 146 и чл. 153 и следв. от КТ от 1951 г. (отм.). На основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с документ по утвърден образец, който съгласно ал. 3 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, се прилага алинея 5, съгласно която удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход могат да бъдат издадени и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В разглеждания случай осигурителният доход на лицето, което през периода 1988 г. - 1990 г. е работило като директор на Обединена детска градина "Д." в гр. Ч., е определен въз основа на данните от изплащателните ведомости (УП обр. 2 № 65/14.02.2011 г.) и издадените разходни касови ордери за изплащане на суми. В констативния протокол за извършена проверка в О. Ч., съставен на 20.07.2012 г. от контролни органи на ТП на НОИ - М., подробно са отразени констатираните обстоятелства във връзка с начислените суми по ведомост (без подпис на лицето за получаването им), начислените и получени възнаграждения по ведомости от 1988 г. и 1989 г., начислените възнаграждения без данни за получаването им от 1990 г. За последния годишен период липсва помесечно разпределение на начислените суми съобразно отработените дни и дните в отпуск (заключение на допълнителна разширена счетоводна експертиза). Към началната дата на определяне на пенсията - 10.02.2010 г. - действащата разпоредба на чл. 46, ал. 5 от НПОС (ДВ, бр. 2 от 2010 г). е предвиждала в осигурителния доход да се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. За определяне на индивидуалния коефициент се е прилагала алинея 3, чиято т. 2, б. "а", е предвиждала, че за времето на временна неработоспособност преди 1 януари 2000 г. се взема предвид доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби. Изменената разпоредба на чл. 46 от НПОС (ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.), която не внася съществена промяна в механизма за определяне на индивидуалния коефициент при ползван отпуск за временна неработоспособност, няма обратно действие. Според първото и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза при определянето на пенсията са взети предвид възнагражденията и обезщетенията, представляващи осигурителен доход, съгласно изплащателните документи. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от други две вещи лица, наличните автентични документи не дават възможност за точно определяне на изплатените обезщетения за временна неработоспособност. Събраните доказателства насочват към извод, че в осигурителния доход за периода 1988 г. - 1990 г. са включени всички изплатени суми, върху които са били дължими осигурителни вноски, съгласно данните от нередовно водените изплащателни ведомости и разходните касови ордери с липсващи реквизити. На основание чл. 154 от Дял трети от Кодекса на труда (отм.) паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите, месечните добавки за деца и други обезпечения по общественото осигуряване са били изплащани от предприятието, учреждението и организацията. Изплатените суми като парични обезщетения за ползвани отпуски по болест, които се включват в осигурителния доход, са отразени във ведомостта и в разходните касови ордери. През периода 1988 г. - 1990 г. е била в сила разпоредбата на чл. 147 от Дял III от КТ 1951 г. (Изв., бр. 92 от 1957 г.), съгласно която за провеждане на държавно обществено осигуряване се установяват процентни осигурителни вноски, размерът на които се определя от Министерския съвет. Осигурителните вноски се изчисляват върху изплащаните брутни суми по трудовите правоотношения. С оглед достоверните данни в наличните автентични изплащателни документи относно изплатените брутни суми по трудовото правоотношение претенцията на жалбоподателката за "преизчисляване на болничните" от периода 1988 г. - 1990 г. не намира нормативна опора и е неотносима към правилното определяне на осигурителния доход и индивидуалния коефициент. Административнопроцесуалните правила, установени в чл. 40, ал. 2, 3 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, са спазени. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - М. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,