Решение № 9228 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9989/2015 г.

Решение № 9228 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9989/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), подадена чрез юрисконсулт Т. Кулинова, против решение № 4417 от 25.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4966/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), в частта, в която е отменено решение № 2124/03.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта му, в която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на Небрас Фаузи Ахмед, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част и решаване на спора по същество. Ответната страна - Небрас Фаузи Ахмед, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решението в обжалваната му част, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 2124 от 03.04.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на Небрас Фаузи Ахмед, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. От анализа на събраните доказателства, съдът е установил, че с молба за предоставяне на статут вх. № УП 4555/12.11.2014 г. до ДАБ, Небрас Фаузи Ахмед, гражданин на Ирак, е поискал закрила в Република България. Желанието си за предоставяне на особена закрила чужденецът е потвърдил и с молба вх. № 4909 от 03.12.2014 г. на РПЦ София. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е представил официален документ, който да удостоверява неговата самоличност. В хода на административното производство е установено, че чужденецът е напуснал страната си на произход през м. юли 2014 г. Като причина за напускането на страната си на произход е посочено обстоятелството, че живее в гр. Фалуджа, където се водят военни действия между терористични организации. Търсещият закрила изрично е посочил, че не е арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия или организация. За да отмени обжалваният акт, съдът е приел, че обстановката в Ирак, тълкувана в светлината на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г., постановено по дело № С-465/2007 г., както и на чл. 15, букви, "а", "б" и "в" от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в Ирак ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ поради самото присъствие на територията на страната си на произход. Съдът е обсъдил обстановката в Ирак съобразно приложената справка от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, въз основа която е направил извод, че са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Също така са посочени и данни за хиляди цивилни жертви през 2014 г. и 2015 г., за ескалация на насилието, масови посегателства върху човешките права и нарушения на хуманитарното право и т. н. Изрично е посочено, че датата, към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е датата, когато съдът се произнася по случая, позовавайки се на решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото Чахал срещу Обединеното кралство, § 85 и § 86 от същото, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото Саади срещу Италия, § 133 от същото. Решението на административния съд в обжалваната му част е обосновано и правилно. Видно от справките за положението в Ирак, представени пред касационната инстанция, в провинция Анбар, където се намира гр. Фалуджа, от където е чужденецът е под заплахата от ИД. Също така в справките се сочи, че беззаконието ширещо се из страната нараства, особени в провинциите Анбар, Дияла и Багдад и често се съобщава за незаконни действия на иракски шиитски милиции или други въоръжени групи, действащи самостоятелно. Касаторът е направил възражение, че Иракски Кюрдистан се явява район, в който не съществува риск за чужденеца. Възможността за вътрешно разселване е основание за непредоставянето на хуманитарен статут, но при положение, че тя е реална. Това следва от тълкуването на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, който предвижда, че: "Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там." В конкретния случай, административният орган не е обосновал в решението си наличието на обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба, които да водят до обоснования извод, че чужденецът би могъл да се разсели и установи безпроблемно на територията на Иракски Кюдистан. Видно от решението на ДАБ е, че органът е установил, че чужденецът е арабин по народност и мюсюлманин-сунит по вероизповедание. В справката от 16.06.15 г. за актуалното положение в Иракски Кюрдистан се сочи, че много не-мюсюлмански малцинства, вътрешно-разселени заради насилието се преместват на територията на Иракски Кюрдистан. Това е посочено и в оспореното решение на зам. председателя на ДАБ. В справките, представени пред касационната инстанция се сочи също така, че местното правителство приема християни от цялата страна, които са подложени на дискриминация и преследване навсякъде другаде. Не е изяснено по делото, дали това положение се отнася и за мюсюлманите-суните. От друга страна, в същата справка се сочи, че вътрешно-разселените трябва да кандидатстват за документ за постоянно пребиваване от съответната местна администрация, както и за да започнат работа, те трябва да представят писмо от компанията, която иска да ги наеме. В решението на ДАБ, тези обстоятелства не са обсъдени, а те са от значение за преценката, доколко чужденецът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до територията на Иракски Кюрдистан и може ли да се очаква, да се установи там. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован извода на административния съд, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца е необоснован. Правилни се указанията на съда, че при новото произнасяне на органа по този въпрос, следва да се вземе предвид актуалното развитие на ситуацията в Република Ирак. При новото разглеждане на въпроса относно наличието или не на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, при преценката си относно наличието или не на възможност за вътрешно разселване, административният орган трябва да изложи и конкретни съображения във връзка с наличието или не, на всички предпоставки по чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Във връзка с гореизложеното, решението в обжалваната му част като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд