Решение № 16928 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2018 г.

Решение № 16928 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрисконсулт Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 575 от 29.11.2017 г. по адм. дело № 422/2017 г. на Административен съд– Плевен (АС Плевен) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати на К. Йорданов сумата в размер на 1000 лв. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това излага аргументи, че в съдебното производство не са се доказали незаконосъобразни действия или бездействия по задължение, което да произтича пряко от закона и пряка причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие и причинената вреда. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че присъдената сума е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение и да се присъди обезщетение в по- нисък размер. Касационният жалбоподател Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" в съдебно заседание чрез гл. юрисконсулт Луканова поддържа касационната жалба и моли да се отмени обжалваното решение в частта, с която е осъдена ГДИН. Ответникът К. Йорданов не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на К. Йорданов, изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София за обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева, претърпени в следствие на лошите битови условия в Затвора Белене. С обжалвания съдебен акт- Решение № 575/29.11.2017 г. по адм. дело № 422/2017 г. на АС– Плевен, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София е ОСЪДЕНА да заплати на К. Йорданов обезщетение в размер на 1 000 /хиляда/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в затвора Белене за периода от 29.12.2015 г. до 26.05.2017 г., при което е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част за разликата над 1000 /хиляда/ лева до 50000 /петдесет хиляди/ лева. Съдебното решение в неговата в част, с която искът е отхвърлен за разликата над 1000 (хиляда) лева до 50000 (петдесет хиляди) лева не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решаващият съд, за да постанови този резултат e приел, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, общо от две години с начало 03.11.2015 г. /л. 24 и е постъпил в затвора Белене на 29.12.2015 г. Счел е за доказано, че ответникът не е осигурил на ищеца достатъчно жилищата площ през значителна част от времето, през което последният е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора Белене в исковия период. Приел е, че писмените доказателства доказват, че въпреки че е осигурена течаща вода във всяко от спалните помещения и килии, то тази вода не отговоря на нормативно определените изисквания за качество на водата, предназначена за питейно- битови цели. Приел е за недоказана и неоснователна, претенцията на ищеца, че ответникът не му е осигурил адекватно медицинско обслужване, като ответникът е осигурил на ищеца подходяща и достатъчна медицинска грижа, включително от лекари специалисти, а при остри състояния и хоспитализиране в болнични заведения, като е отхвърлил исковата молба в тази й част. Адм. съд е преценил размера на претендираното обезщетение от 50 000 лева за неоснователно завишено, тъй като са налице факти, които обосновават значително по-нисък размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца. В тази връзка е отчел периода на исковата претенция от 1 година, 4 месеца и 27 дни, породените страдания и негативни преживявания, като е приел, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 1000 (хиляда) лева. Сметнал е, че в останалата си част- до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната му част е правилно. В случая е предявен иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Белене. Не се споделят изводите на адм. съд за нарушения, свързани с качеството на водата, тъй като отговорността за състоянието на водопроводната мрежа, довеждането на водата и нейните питейно- битови качества са на съответния В и К оператор- чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Администрацията на ГДИН е осигурила на лишения от свобода ползване на санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода в съответствие с изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. От друга страна настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение в обжалваната му част. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Решаващият съд правилно и законосъобразно е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Правилно решаващият съд е преценил за частично основателна предявената искова претенция във връзка с битовите условия в Затвора– Белене. По делото са установени обстоятелствата, че за периода на престоя ищецът е бил поставен в унизително положение, поради недостатъчна жилищна площ (под 3 кв. м) и лоши хигиенно– битови условия. Безспорно по делото се доказва нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Ред. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата на ГДИН за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил точни и ясни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В тази връзка неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Присъдeното обезщетение в размер от 1000 лева е правилно и не са налице основания за неговото намаляване. Кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта- са аргументи против определяне на по-нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено, на основание чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се има предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. Присъдената сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Не е налице неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за юрисконсултско възнаграждение, предявено от процесуалния представител на ГДИН. Разноски на ГД "ИН" за претендираното юрисконсултско възнаграждение не са били дължими в първоинстанционното производство, доколкото разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение