Решение № 13 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 571/2009 г.

Решение № 13 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 571/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 3839/2009 г. на Варненския районен съд, 13-ти наказателен състав и отмяна на определение № 1708/17.07.2009 г. в частта, в която е приложен чл. 25 вр. чл. 23 НК по отношение на наказанията, наложени на осъдения Е. А. Х. по нохд № 2324/2003 г. и нохд. № 213/2004 г., на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обосновава се необходимостта от изменение и постановяване наказанията в определените размери да се изтърпят отделно и да се приложи чл. 25, ал. 2 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за постановяване конкретизираната част на определението в нарушение на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Варненският районен съд, 13-ти състав с определението от 17.07.2009 г., което не е проверявано по касационен ред, приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и групирал наказанията на осъдения Е. А. Х. като определил три съвкупности. В първата съвкупност включил определените наказания по нохд № 657/1995 г. и нохд № 4427/2003 г. (и двете на Варненския районен съд) и наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените - 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Във втората съвкупност са наказанията по влезлите в сила съдебни актове по нохд № 2324/2003 г. и нохд № 213/2004 г. (и двете на Варненския районен съд). Наложено е едно общо наказание - най-тежкото от определените - 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В третата съвкупност са включени влезлите в сила съдебни актове по нохд № 4172/2007 г.; 3753/2008 г. и нохд № 1746/2008 г. (и трите на Варненския районен съд) и съдът е наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените - 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл. 25, ал. 2 НК по отношение на изтърпяната част от наказанията. При решаването на въпроса за наличието на основания да се приложи чл. 25 вр. чл. 23 НК съдът законосъобразно е приел, че се касае за усложнена форма на множество престъпления и правилно е приложил принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, по отношение на първата и третата съвкупности. Допуснал е нарушение като е определил наличието на предпоставките за образуване на втората съвкупност. Основанието за това следва от данните по делото, че престъпленията по нохд № 2324/2003 г. и нохд № 213/2004 г. се намират в отношение на рецидив. Варненският районен съд с протоколно определение от: 24.06.2003 г. (по гл. 29 НПК) по нохд № 2324/2003 г. е осъдил Х. на 3 месеца лишаване от свобода за извършено на 23.06.2003 г. престъпление по чл. 194 НК. Това определение е влязло в сила на 24.06.2004 г.; 21.04.2004 г. (по гл. 29 НПК) по нохд № 213/2004 г. е осъдил А. за извършено на 19.01.2004 г. престъпление по чл. 196 НК на 2 години лишаване от свобода, което е влязло в сила на 21.04.2004 г. От изложеното следва, че с определянето на тази съвкупност, в която са включени наказанията по двете дела, съдът е допуснал нарушение на закона. Налагането на общо наказание е възможно само в случаите, когато са налице предвидените в чл. 23, ал. 1 НК предпоставки, а настоящият не е такъв. Престъплението, за което е осъден по второто дело, е извършено на 19.01.2004 г., т. е. след като вече е влязла в сила присъдата по нохд № 2324/2003 г. (24.06.2003 г.). Наказанията лишаване от свобода по тези две дела следва да се изтърпят поотделно и то в размерите, които са определени - съответно 3 месеца (не както е прието в определението 3 години) и 2 години, след като няма възможност да бъдат включени в съвкупност, както и да се приспадне изтърпяната част. В посочения смисъл искането е основателно и е в интерес на осъдения. Предвид изложеното за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение