Решение № 229 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 974/2008 г.

Решение № 229 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 974/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на "У" АД, град С., срещу въззивно решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд и решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд за допускане поправки на очевидни фактически грешки и изменение на въззивното решение от 11.05.2005 г. в частта за разноските. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора предявените от ищцата искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД се основават на възстановеното и право на собственост по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Към момента на одържавяването магазините са били два и наследодателят на ищцата се е легитимирал като собственик с нотариални актове № 15 и № 17 от 1936 г., а впоследствие те са трансформирани в един обект поради извършено преустройство. Към настоящия момент не съществуват два отделни магазина, а само един. Неправилно с обжалваното решение е постановено ревандикиране на два отделни магазина, каквито реално не съществуват. В нарушение на процесуалните правила не е назначена техническа експертиза, която да установи идентичността на магазините, предмет на спора. Ищцата не е доказала, че е собственик процесния магазин. С решението за допускане на поправки на очевидни фактически грешки и изменение на въззивното решение в частта за разноските фактически е допълнено основното решение и са присъдени направени разноски включително и за първата съдебна инстанция, което е недопустимо. Ответницата по касационната жалба Л. Л. А. С. - Ф., град С., оспорва жалбата. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: С решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд е отменено решение от 15.10.2003 г. по гр. д. № 17405/2002 г. на Софийския районен съд в частта относно отхвърлянето на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е осъден ответникът "У" АД да заплати на Л. Л. А. С. - Ф. сумата 10 822 лв. - обезщетение за ползване на процесните магазини за периода 1.08.1999 г. - 1.08.2000 г. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта относно осъждането на "У" АД да предаде владението на Л. Л. А. С. - Ф. на 2/3 идеални части от магазин в партера на сградата, находяща се в град С., ул. "Е" № 53 с лице към улица "В" със застроена площ от 28 кв. м. по нотариален акт, а по архитектурен проект с размери 3.8 метра на 8.85 метра и площ 34.63 кв. м., при съседи: магазини на д-р С от двете страни, ул. "В" и двор, заедно със зимнично помещение с шахта от магазина за мазето с площ 12.54 кв. м. при съседи: д-р С, коридор и улица "В", заедно с припадащите се 90/4405 идеални части от общите части на сградата и мястото с площ от 520 кв. м., съставляващо парцел ****Х, кв. 19 по плана на София и на магазин в партера на сградата, находяща се в град С., ул. "Е" № 53 с лице към улица "В" със застроена площ от 28 кв. м. по нотариален акт, а по архитектурен проект с размери 4 метра на 7.85 метра и площ 31.80 кв. м. при съседи: магазини на д-р С от двете страни, ул. "В" и двор заедно със зимнично помещение с шахта от магазина за мазето с площ13.20 кв. м. при съседи: д-р С, коридор и улица "В", заедно с припадащите се 100/4405 идеални части от общите части на сградата и мястото с площ от 520 кв. м., съставляващо парцел ****Х, кв. 19 по плана на София, като към настоящия момент двата магазина са обединени в едно общо помещение. Въззивният съд е приел, че от изслушаната във въззивното производство техническа експертиза, писмените доказателства и от показанията на свидетелите се установява по безспорен начин идентичността между двата магазина, описани в нотариални актове № 15 и № 17 от 1936 г. и магазина, ползван от ответника в настоящия момент за периода, за който се претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД. На ищцата е възстановена собствеността върху магазина на основание чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и ответникът упражнява фактическа власт върху него без основание. С решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в решение от11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд относно името на ищцата, вписването на изричен диспозитив за отмяната на първоинстанционното решение в една част и относно периода на претендираното обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Същото решение е изменено и в частта за разноските. По касационната жалба срещу решение от 26.06.2006 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд. Неоснователни са доводите, че с това решение фактически е допълнено основното решение. С допускането на посочените по-горе поправки на очевидни фактически грешки е премахнато несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в решението, а не е отстранена непълнота на същото. В съответствие с процесуалните правила са присъдени и деловодните разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно изхода на спора. Обжалваното решение е в съответствие с процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба срещу въззивно решение от 11.05.2005 г. по гр. дело № 1271/2004 г. на Софийския градски съд. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са основателни. Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на процесната вещ и ответникът упражнява фактическа власт върху нея без да има право на собственост или владение, а за иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че последният е ползвал вещта за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищцата се легитимира като собственик на процесния магазин. Правилно е прието, че е налице идентичност на магазините по нотариални актове № 15 и № 17 от 1936 г., върху които на ищцата е възстановена собствеността и магазина, върху който ответникът по исковете упражнява фактическа власт. Не е вярно твърдението на касатора, че в нарушение на процесуалните правила не е назначена техническа експертиза, която да установи идентичността на магазините, предмет на спора. Такава е назначена във въззивното производство и приетото заключение е обсъдено заедно с всички останали доказателства, събрани по делото. Извършеното само незначително вътрешно преустройство, довело до обединяването на два магазина в един не означава, че има нов обект на собственост, различен от тези по нотариалните актове от 1936 г. Въззивният съд в тази насока е съобразил изцяло ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВКС. Според него вътрешните преустройства, дори и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.