Решение № 13279 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2017 г.

Решение № 13279 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Н. – [гражданство] срещу Решение № 2056 от 12.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1455 по описа за 2016 г. на Административен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата ? срещу Заповед № 16-0304-000274 от 10.07.2016 г. на началник сектор към Областна дирекция (ОД) на МВР Бургас, Районно управление (РУ) Несебър за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател ПАМ следва да се отмени, тъй като е издадена въз основа на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Излага съображения, че АУАН не е преведен от назначен преводач и по този начин е нарушено правото на защита на лицето. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – началник сектор към Областна дирекция на МВР Бургас, Районно управление Несебър не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 16-0304-000274 от 10.07.2016 г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър за прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН бл. № 668291/10.07.2016 г., че Н. е управлявала лек автомобил след употреба на алкохол. При извършената проверка е изпробвана с техническо средство дрегер 7410 с № 0325, който е отчел 1, 10 промила. В акта е отбелязано, че руската гражданка е отказала да получи талон за медицинско изследване с № 0017328. В акта е отразено изявление на Н., че същата няма възражения по отношение на съдържанието му. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Относимите факти и обстоятелства, изпълващи конкретно посочената от административния орган хипотеза по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са констатирани с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Касационният жалбоподател не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Наведените от касационния жалбоподател оплаквания, че АУАН е връчен на руската гражданка без преводач, касаят административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение