Решение № 2299 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2019 г.

Решение № 2299 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Асенова, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Попова, против решение № 16 от 20.02.2019 г. постановено по адм. дело № 142/2018 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № З-01-569/20.08.2018 г. на кмета на община Търговище, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община - Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Желязков, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената заповед №З-01-569/20.08.2018 г. на кмета на община Търговище, издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и 6, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено спиране изпълнението на строеж: Основен ремонт и реконструкция на съществуваща едноетажна жилищна сграда" в ПИ с идентификатор 73626.509.368 по КККР на гр. Търговище и е забранен достъпа до него, считано от 21.08.2018 г. Адресат на заповедта е Н. Асенова. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и 2 бр. експертизи, е извел изводи за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него спиране изпълнението на процесния строеж и забрана достъпа до него е на посоченото от органа основание - чл. 224а, ал. 5 и 6 ЗУТ, поради наличието на строеж от пета категория, който се извършва без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект, разрешение за стореж и пртокол за строителна линия и ниво, което го прави незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От заключенията на съдебно-техническите експертизи и гласните доказателства е установил, че спреният строеж действително представлява основен ремонт, тъй като е подменена конструкцията на едноетажната жилищна сграда и от полумасивна е станала масивна, с носеща стоманобетонова конструкция от стоманобетонови колони и тухлени стени, както и е извършена реконструкция на селскостопанската сграда до жилищната, преустроена в жилищна площ. Тези дейности, според съда не са текущ ремонт, а основен такъв, за който се изискват строителни книжа. Отхвърлил е възраженията за търпимост на строежа, като неотносими към спирането му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че процесния строеж представлява основен ремонт и реконструкция на едноетажна жилищна сграда, извършван от касатора Н. Асенова, без строителни книжа, каквито се изискват. "Основен ремонт" на строеж, по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ, е частичното възстановяване и /или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строеж, както и СМР, с които износени конструкции или конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, а "реконструкция" на строеж, по смисъла на § 5, т. 44 ДРЗУТ, е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите; В случая е установено, че на едноетажната жилищна сграда в ПИ с идентификатор 73626.509.368 по КК на гр. Търговище е извършена: подмяна на съществуващи кирпичени зидове с нови тухлени, изпълнени са стоманобетонови колони, пояси и нова стоманобетонова таванска плоча, надзид над таванска плоча, а върху тях бетонов пояс, нов скатен покрив от дървена конструкция покрит с керемиди, приобщена е площа на селскостопанската сграда от север на жилищната, преустроена в жилищна. Всичко тези дейности засягат конструкцията на сградата и представляват основен ремонт и реконструкция, съгласно дадените по-горе характеристики. Строежът и отделните видове СМР се установяват от КА № 8/06.08.2018 г., от скиците-извадки от КККР на гр. Търговище, от скицата-извадка на действащия ПУП-ПРЗ от 1996 г., гласните доказателства, а също и от заключенията на двете СТЕ, почиващи на оглед и замервания на място. Заключението на в. л. Табакова е оспорено в цялост, но не е поискана проверката му чрез друга единична експертиза или чрез тройна СТЕ, поради което и предвид съответствието му с останалите писмени доказателства, не е имало пречки да бъде възприето от съда. За този основен ремонт и реконструкция касаторът не е представил строителни книжа и документи, каквито се изискват, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Поради това като е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 224а, ал. 5 и 6, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за спиране и забрана достъпа до процесния строеж, съдът е приложил правилно закона и решението му се явява правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че всички СМР, вкл. и тези по конструкцията на сградата са извършени назад във времето, а не към 2018 г. На първо място за приложението на чл. 224а, ал. 5 и 6 ЗУТ е без значение времето на извършване на строежа, а само това, че не е довършен и че към датата на проверката с Констативен протокол и КА, продължава да се строи, без строителни книжа. За наличието на недовършен строеж на място се установява, не само от цитираните документи, но и от заключенията на СТЕ, които след оглед на място заключават, че строежът не е довършен. Това обстоятелство не се оспорва от Асенова, която заявява, че основният ремонт и реконструкция по сградата са започнали през 1999 г. и от тогава досега са извършвани различни СМР, съобразно времето и възможностите й. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход, на ответника съобразно направеното искане, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. За първата инстанция такова е присъдено с обжалваното решение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение