Решение № 476 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 198/2009 г.

Решение № 476 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 198/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 295 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "Г. и Го" ЕООД гр. Перник срещу решение № 338 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 612/08 г. на Софийски градски съд.

В жалбата са развити оплаквания за необоснованост на въззивното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 67 от ЗС. Жалбоподателят счита, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесните имоти, тъй като правото на строеж за тях се е погасило в полза на собственика на земята поради неупражняването му в петгодишния давностен срок по чл. 67 от ЗС. Като приел, че този срок е преклузивен и че с всяко конкретно действие по упражняването на правото на строеж започва да тече нов петгодишен срок, въззивният съд постановил незаконосъобразно решение, което жалбоподателят иска да бъде отменено.

Ответникът в производството Ц. П. К. оспорва жалбата. Подробни доводи развива в писмена защита. С определение № 670 от 14.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса дали срокът по чл. 67 от ЗС е давностен или преклузивен.

За да се произнесе по този въпрос и по съществото на правния спор, настоящият състав взе предвид следното:

Предмет на делото е правото на собственост върху апартамент № 9 и гараж № 4, намиращи се в сградата на ул. "Братя Пешеви" № 16 /а по нот. акт № 13/, изградена въз основа на отстъпено право на строеж. По делото са били установени следните факти:

• на 28.03.97 г. собствениците на земята са учредили на "С. " ЕООД право на строеж за изграждане на триетажна жилищна сграда на посочения по-горе адрес, с подземни гаражи, офиси и магазини.

• на 10.09.97 г. "С. " ООД е продало на М. К. Ц. правото на строеж за процесните апартамент № 9 и гараж № 4, които по проект са част от сградата, за която "С. " ЕООД е имало учредено право на строеж;

• на 25.06.98 г. е вписана искова молба за разваляне на договора от 28.03.97 г., с който е било учредено право на строеж;

• на 12.12.99 г. е вписано влязлото в сила решение, с което този договор е бил развален;

• на 11.04.01 г. собствениците на земята са учредили на ответника "Г. и Го" гр. Перник право на строеж за същата сграда, като от обема на това право не са изключили процесните апартамент № 9 и гараж № 4;

• на 11.03.02 г. М. К. Ц. е продал на Л. Р. А. процесните апартамент № 9 и гараж № 4;

• на 26.03.02 г. Л. К. Ц. е продал на ищцата Ц. П. К. правото на собственост върху процесните апартамент № 9 и гараж № 4;

• сградата е завършена в груб вид няколко месеца след последната продажба

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата е собственик на процесните имоти, тъй като нейният праводател М. Ц. е придобил право на строеж за изграждането им преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, с който това право е било първоначално учредено. Затова предявеният от нея срещу "Г. и Го" гр. Перник ревандикационен иск е бил уважен.

По възражението на ответника, че правото на строеж се е погасило по давност в полза на собственика на земята поради неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67 от ЗС и затова ищцата не може да черпи права от изграждането на обектите, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 67 от ЗС е преклузивен, а не давностен, тъй като вещните права не се погасяват по давност. Законодателят е използвал термина "давностен" за да обоснове съответно приложение на института на погасителната давност, относно началния момент, основанията за спиране и прекъсване на срока по чл. 67 от ЗС, вр. чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. В конкретния случай срокът по чл. 67 от ЗС е започнал да тече от датата на учредяването му на "С. " ЕООД /28.03.97 г./, но не е изтекъл към датата на завършване на строежа в груб вид, тъй като за да настъпи преклузията на чл. 67 от ЗС, срокът трябва да не е прекъсван, а с всяко действие по реализиране на правото на строеж "давността" се прекъсва.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:

В обжалваното въззивно решение е прието, че срокът по чл. 67 от ЗС е преклузивен, тъй като вещните права не се погасяват по давност.

Обратно - в редица решения на ВС и ВКС се приема, че срокът е давностен - решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр. д. № 31/90 г. на IV ГО; решение № 1359/23.05.1972 г. по гр. д. № 771/72 г. на I ГО; решение № 559/17.05.93 г. по гр. д. № 1724/92 г. на IV ГО, решение № 837/2006 г. по гр. д. № 538/05 г. на IV ГО и др.

Настоящият състав приема, че въпросът за характера на срока по чл. 67 от ЗС е по-скоро теоретичен; че липсва същинско противоречие между двете групи решения, тъй като и в двете групи се приема възможността този срок да бъде спиран и прекъсван, което е същественото при разглеждане на направено възражение за погасяване на правото на строеж по давност. Самият закон определя срока като давностен именно за да препрати към института на погасителната давност - чл. 110-120 от ЗЗД. Вярно е, че с изтичането на срока по чл. 67 от ЗС се погасява самото материално право, но по-същественото в случая е това, че за този срок принципно важат правилата, приложими към давностните срокове - за спиране и прекъсване на срока, за забраната за служебно прилагане на "давността". Затова по практически съображения срокът следва да бъде определен като давностен, както е постъпил самият законодател и както се приема и в практиката на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК - решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 17/09 г. на ВКС, първо гражданско отделение.

По съществото на правния спор:

Оплакванията в касационната жалба засягат произнасянето на въззивния съд по възражението на ответника, че правото на строеж на ищцата се е погасило по давност поради неупражняването му в петгодишния срок от неговото учредяване. Жалбоподателят свързва началото на този срок с първото учредяване на правото на строеж в полза на "С. " ЕООД на 28.03.97 г., съответно - срокът изтича на 28.03.2002 г., когато сградата все още не е завършена в груб вид според данните по делото /свидетелските показания и протокол № 104 от 24.10.95 г. на СО-район С., но не и нотариалните актове от 11.03.02 г. и 26.03.02 г. в които неправилно е записано прехвърляне право на собственост върху апартамент и гараж, въпреки че към тези дати сградата не е била завършена в груб вид/. Като е приел, че въпреки това ищцата е собственик на процесните имоти, въззивният съд постановил неправилно решение.

Настоящият състав счита, че решението е правилно като резултат.

В съдебната практика се приема, че срокът по чл. 67 от ЗС започва да тече от фактическата възможност за реализирането му, свързана с осигуряване на строителни книжа и достъп до мястото от страна на неговия собственик. В случая обаче не това е същественото, а обстоятелството, че възражението за погасяване на правото на строеж е преклудирано и не може да бъде зачетено от съда, тъй като се прави след реализирането на правото на строеж и трансформирането му в право на собственост - в този смисъл и решение № 567/27.11.2009 г. по гр. д. № 2137/08 г. на ВКС, II ГО. Ето защо правата на ищцата, породени от реализирането на правото на строеж /няколко месеца след изтичане на петгодишния срок по чл. 67 от ЗС/ правилно са били зачетени от въззивния съд, при отчитане на конкуренцията на права, разрешена по правилото на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД от реда на вписванията на нотариалния акт, от който черпи права праводателят на ищцата М. Ц. и на последващото вписване на исковата молба за разваляне на договора за учредяване право на строеж на "С. " ЕООД.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,