Решение № 14294 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2011 г.

Решение № 14294 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Годеч, против решение № 15 от 12.01.2011 г., постановено по адм. дело № 450 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-област, с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 1 от 20.10.2009 г. на кмета на община Годеч за определяне на ТБО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушен е материалният закон и решението е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че правилно поради невъзможност таксата на задълженото лице да бъде определена съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ тя е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и съгласно действащите наредби за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Годеч. Задълженото лице не е подавало декларация за посочване на вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци и това е фактическото основание, поради което общинският съвет е определил размера на таксите директно по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Затова касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу акта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ком" ЕООД, чрез управителя си Илия Веселинов в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В оспорения акт не са изложени фактически мотиви във връзка с определяне размера на таксата битови отпадъци, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания за отмяна, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - София-област, по жалба на "Ком" ЕООД е отменен акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 1 от 20.10.2009 г. на кмета на община Годеч като незаконосъобразен. Присъдени са и разноски в полза на дружеството в размер на 720 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци е издаден от компетентен орган, но при допуснат порок при прилагане на разпоредбите на чл. 62 - 66 ЗМДТ, както и липса на предвиденото съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, за да бъде възможна проверка върху него. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 66 ЗМДТ са посочени редът за определянето на таксата, компетентният орган, както и разходите, които се включват в таксата. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно и именно това изискване да определи таксата за всяка услуга поотделно не е спазено от кмета на общината и това нарушение на изискването е съществено, тъй като препятства възможността съдът да извърши контрол за законосъобразност на всяка услуга поотделно и оттам преценка за законосъобразността на акта като цяло. Цитираната разпоредба на ЗМДТ е пренесена и в чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Годеч. Според съда посочването на задължение за всяка услуга поотделно предопределя възможността за преценка относно дължимостта на отделните такси, предвид основанията за недължимост, предвидени в чл. 71 ЗМДТ. Основно по тези съображения, а и предвид представените и неоспорени от кмета на община Годеч като страна по делото писмени доказателства, представени от задълженото лице, според които общината не е извършвала услугите по сметоизвозване на отпадъци на завод "Ком" ЕООД, съдът е отменил обжалвания пред него акт. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение като краен акт е правилно с изключение на застъпеното от съда становище, че след като в представеното и неоспорено удостоверение от концесионера "Любекс" ЕООД е посочено, че последният не е извършвал услугата по сметосъбиране и извозване на отпадъците на "Ком" ЕООД, то не се дължи такса за тези услуги. Преди всичко следва да се има предвид, че след като имотът на задълженото лице е включен в района, в който е осъществявана тази услуга, и не е подадена декларация, че имотът няма да се ползва, то собственикът дължи заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Правилно обаче съдът е приел, че след като таксата е определена в нарушение на изискванията на чл. 62 и 66 ЗМДТ и не е определен размерът на всяка услуга поотделно за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистотата на територията за обществено ползване, то този пропуск препятства преценката на съда относно дължимостта на отделните такси както по основание, така и по размер. В акта липсват мотиви и не може да се провери как е определен общият размер на ТБО за имота, нито пък каква сума за кой от трите компонента, посочени в чл. 62 ЗМДТ, е определена. При определяне на таксата не е посочен и конкретно използваният метод от тези, регламентирани в чл. 67 ЗМДТ. Така допуснатото от административния орган процесуално нарушение при издаването на акта е особено съществено и представлява основание за отмяна на акта. Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,