Решение № 15609 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2013 г.

Решение № 15609 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - София срещу решение № 3739 от 03.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1032/2013 г. по описа на АС-София град. С обжалваното решение АС-София град е уважил изцяло предявените от Пена Димитрова Тотева от гр. София искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е осъдил Национална агенция по приходите - София да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 1025.45 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2013 г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски в размер на 10.00 лв. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение поради наличието на друг ред за защита - този по чл. 128 и следващите от ДОПК, изключващ, реда за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - от една страна, а от друга - евентуално твърди неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. По горните съображения касаторът моли оспореният съдебен акт да бъде отменен с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Ерска, която поддържа касационната жалба, а по същество развива подробни съображения за недопустимост, съответно - неправилност на съдебното решение Ответникът, Пена Тотева, редовно призована, се явява лично. Оспорва касационната жалба. По същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- София град е уважил изцяло обективно съединените искове на Пена Димитрова Тотева от гр. София срещу Национална агенция по приходите- гр. София в общ размер от 1025.45 лв, съставляващи обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: иск за сумата 682 лв данък върху доходите на физическите лица по годишна данъчна декларация за 2009 г., събран от ищцата чрез частен съдебен изпълнител Неделчо Митев, рег. № 841 въз основа на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1100008/04.02.2011 г. - отменен впоследствие като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, иск за сумата 317.20 лв - събрана от същия съдебен изпълнител за данък върху доходите на физическите лица по ГДД за 2010 г., резултат от незаконосъобразно бездействие на органите на НАП - неиздаване на съответен АУЗД по чл. 106 от ДОПК и иск за сумата от 26.25 лв такса в полза на частния съдебен изпълнител, ведно със законната лихва върху общо присъдената сума от 1025.45 лв, считано от 04.04.2013 г. до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град е приел, че по отношение и на двете искови претенции - както за обезщетението за вреди от незаконосъобразен административен акт, така и за обезщетението за вреди, претендирано като резултат от незаконосъобразни бездействия при наличието на законово задължение за издаване на АУДЗ са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта, в която е уважена претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени от отменения като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1100008/04.02.2011 г. В останалата си част решението е неправилно. С отмяната на АУЗД № 1100008/04.02.2011 г. с влязло в сила съдебно решение отпада основанието за принудителното събиране, включително и въз основа на удостоверение по чл. 191, ал. 3 от ДОПК, на сумите, установени с този данъчен акт. Основателни са развитите в касационната жалба доводи за предвиден в закона друг ред за възстановяване на недължимо събрани от Национална агенция за приходите, съответно- недължимо изплатени от частен съдебен изпълнител на НАП като присъединен на основание чл. 191, ал. 3 от ДОПК кредитор в изпълнително производство по ГПК, суми. Това е предвиденият в чл. 128-129 от ДОПК ред - служебно от органите по приходите или по отправено до тях искане от лицето, имащо право на възстановяване на сумите след извършване на ревизия или проверка и издаване на акт за прихващане или възстановяване. По силата на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ при наличието на специален ред по ДОПК за възстановяване на недължимо платени суми за данъци, недопустимо е същите суми да бъдат търсени от НАП по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения съдебното решение в частта му, в която НАП е осъдена да заплати на касаторката сумата от 682.00 лв, ведно със законната лихва върху нея следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото в тази част - прекратено. Решението в останалата му част е неправилно и следва да бъде отменено. Касаторката е предявила срещу НАП иск за имуществени вреди в размер на 317.20 лева, съставляващи неправилно удържан й в рамките на изпълнителното производство по ГПК данък върху доходите на физическите лица по данъчна декларация за 2010 г., без сумата да фигурира като дължима в данъчната декларация и без същата да е установена служебно с издаването на АУЗД по чл. 106 от ДОПК. Със своя молба от 03.04.2013 г. Пена Тотева уточнява основанието на претенцията си - вредите в размер на 407 лева/част от които е удържаната сума / са резултат от незаконосъобразното бездействие на ТД на НАП, която отказва да се произнесе дали се дължи данък или не и отказва да издаде акт за данъчно задължение. В същото време по делото са представени доказателства, че Пена Тотева е получила съобщение от органите на НАП по чл. 103, ал. 1 от ДОПК с ръкописно изявление върху него в следния смисъл " Невалиден ТЕЛК! Дължите ДОД по подадената декларация 407.50 лв". Тотева е обжалвала същото съобщение, приемайки, че в частта за определяне на данъка то съставлява индивидуален административен акт. Директорът на ТД на НАП е постановил изричен отказ да разгледа жалбата по същество. Тотева е обжалвала по съдебен ред този отказ, в резултат на което е образувано адм. д. № 11166/2011 г. по описа на АССГ. Със свое определение № 2491/28.05.2012 г. по делото АССГ в производство по чл. 88, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е отменил изричния отказ на директора на ТД на НАП и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на Тотева срещу съобщението в частта му, в която е определен дължим данък за 2010 г. в размер на 407.00 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че съобщението в тази му част съставлява индивидуален административен акт. Самата касаторка твърди по делото, че директорът на ТД на НАП не е изпълнил определението на АССГ, не се е произнесъл по жалбата й, а тя не е предприемала каквито и да било други процесуални действия за защита срещу това негово поведение, извън предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При горните доказателства и твърдения АССГ неправилно е приел, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие, от което да се претендира вреда в размер на 317.20- лв. С окончателното си определение по адм. д. № 11166/2011 г. АССГ е приел, че съобщението по чл. 103, ал. 1 от ДОПК в частта му, в която се определя размер на данък за 2010 г., съставлява индивидуален административен акт, по законосъобразността на който директорът на ТД на НАП следва да се произнесе като по-горестоящ административен орган. Актът на по-горестоящия административен орган по аргумент от чл. 98, ал. 2 от АПК също е индивидуален административен акт, поради което непроизнасянето по жалбата на Тотева от страна на директора на ТД на НАП в случая не е фактическо бездействие по чл. 257 и чл. 204, ал. 4 от АПК, а мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, окончателността на който се преодолява чрез обжалване на първоначалния акт по реда на чл. 97, ал. 5 от АПК. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Поради обстоятелството, че не е налице една от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно фактическо бездействие, от което се претендират вредите, обжалваното съдебно решение в частта, в която е присъдена сумата от 317.20 лв е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Неправилно съдът е приел за основателна и претенцията на касаторката за присъждане на вреди в размер на 26.25 лв, съставляващи събрана в изпълнителното производство такса за частния съдебен изпълнител. Макар с тази сума да се намалява имуществото на ищцата, плащането й не е в пряка причинно-следствена връзка нито с отменения АУЗД, нито с твърдяните от ищцата незаконосъобразни фактически бездействия, поради което не подлежи на възмездяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С касационната жалба е направено искане за присъждане на съдебни разноски. Същото е своевременно и основателно. Предвид изхода от спора, разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и ТР на ВАС № 3/2010 г. ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на НАП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв, каквото е минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административни дела. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение