Решение № 14246 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2016 г.

Решение № 14246 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - К. против решение № 104 от 23.12.2015 г. по адм. дело № 99/2015 г. на Административен съд К., с което е отменено Решение № РПО-37/18.06.2015 г. на И. Д. Директор на ТП на НОИ - гр. К. и потвърденото с него Разпореждане № 4/прот. № N01151/16.04.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - К., преписката е върната на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ - гр. К. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на оплакванията и потвърждаване на административния акт. Ответникът по касационната жалба - Е. Ч., чрез пълномощникът си адвокат Т. Б., в писмено становище изразява доводи за неоснователност на същата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд К. е отменил Решение № РПО-37/18.06.2015 г. на И. Д. Директор на ТП на НОИ - гр. К. и потвърденото с него Разпореждане № 4/прот. № N01151/16.04.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - К., върнал е преписката на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ - гр. К. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че административният орган е бил длъжен, преди да се произнесе, да изясни фактите, значими за предявеното право. Като не е сторил това, а се е произнесъл по подаденото заявление, без да уточни каква точно пенсия Черкезова претендира да й бъде отпусната, административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. По делото е установено, че Е. Ч. е подала Заявление вх. № МП 1690/28.01.2015 г. до Директора на ТП на НОИ - К., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. С Разпореждане № 4/прот. № N01151/16.04.2015 г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - К., на молителката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5 от ПЗР на КСО от 27.01.2015 г. пожизнено по § 5, ал. 4 от ПЗР на КСО, по заявление, подадено на 28.01.2015г в размер на 265,95 лева, при навършена възраст 62 г. и 10 м. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от III категория труд в размер на 33 години, 08 месеца и 07 дни, като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 33 години, 08 месеца и 07 дни. Това разпореждане е обжалвано от Ч. с доводи, че не били изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на обжалваното разпореждане, както и че не е изразявала желание пенсията да й бъде отпусната по посоченото в разпореждането основание. Посочила е, че не е обсъждана възможността за приложението разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, респ. и за добавка от учителски пенсионен фонд. С Решение № РПО-37/18.06.2015 г. И. Д. Директор на ТП на НОИ - К. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Видно от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза при подаване на заявлението на 28.01.2015 г. Ч. е имала осигурителен стаж 33 години 8 месеца и 7 дни при изискуем за придобиване на пенсия 35 години за жените, т. е. недостигът е 1 г., 3 месеца и 23 дни. Съществува възможност молителката да се възползва от възможността да довнесе вноски при условията на чл. 9а от КСО, за недостигащите й 1 г. 3 месеца и 23 дни в общ размер на 1178,72 лева. Пенсията, която би получила към 28.01.2015 г. при тези условия ще бъде в размер на 276,50 лева. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО "пенсия за осигурителен стаж и възраст" по раздел III от глава четвърта е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а, чл. 69б, чл. 69в и § 4 и 5 от ПЗР на КСО. В тази връзка административният орган е бил длъжен, преди да се произнесе, да изясни фактите, значими за предявеното право. Като не е сторил това, а се е произнесъл по подаденото заявление, без да уточни каква точно пенсия Черкезова претендира да й бъде отпусната, административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи и извършената от вещото лице проверка в ТП на НОИ - К. не е установено Ч. да е уведомена за възможността да се възползва от условията на чл. 9а от КСО, че може да довнесе осигурителни вноски за недостигащия й стаж от 1 г. 3 месеца и 23 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р. Б. е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случая този ред не е бил спазен от страна на административния орган. Последният, преди да се произнесе по фактите, значими за предявеното право, е следвало да уточни каква точно пенсия претендира да й бъде отпусната Черкезова. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като не е спазил нормата на чл. 1, ал. 5 от НПОС и не е дал възможност на Черкезова да отстрани нередовностите на своето заявление като посочи какъв вид пенсия желае да й бъде отпусната и ще се възползва ли от възможността по чл. 9а от КСО, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение