Решение № 430 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2008 г.

Решение № 430 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. Г., Е. Д. Г., М. М. Г. и Д. М. Д., чрез процесуалния им представител - адвокат П против въззивно решение № 132 от 15.11.2007 г. по в.гр.д. № 280 по описа за 2007 г.на Окръжен съд Б., с което е отменено решение № 348 от 5.01.2007 г.по гр.д. № 142/2006 г.на Районен съд Ц. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Д. предприятие "С. в." гр. С. и М. на р. р. и благоустройството за предаване на владението на собствения им недвижим имот: поземлен имот-двор, горско стопанство с площ от 1 дка, находящ се в землището на гр. П., местността "Пясъка", имот № 0* по плана за землището, сега имот с идентификатор 58356.502.28 по кадастралната карта и са присъдени направените по делото разноски. Посоченото касационно основание е чл. 218б б. "в"от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва основателността на подадената жалба. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение на ЦРС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. За да постанови решението си - след като по реда на косвения съдебен контрол е преценил, че не са били налице предпоставките по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, въззивният съд е приел, че ищците не са установили в своя полза права по отношение на процесния имот. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите оспорват изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките за земеделска реституция, произтичащи от липса на заявяване за възстановяване на собствеността върху процесния имот и на представени доказателства за наличие на права към момента на обобществяването на земята. Твърдят, че правото си на собственост - в административното производство са установили с приложен към заявлението препис от емлячен регистър от 1935 г. Позовават се и на констативен н.а. № 46, т. III д.380/2001 г. Оспорват извода на въззивния съд за наличие на противоречиви решения на ПК (№ 12 от 24.06.1998 г. и № 28 от 15.12.1999 г.), като заявяват, че се касае за две отделни решения, с които са възстановени различни земи. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторите. Правилно въззивния съд е преценил, че от комулативно изискуемите се три предпоставки, за да е основателен иска по чл. 108 от ЗС - ищците да са собственици на процесния имот, той да се владее от ответника и последният да го владее без основание - ищецът не е доказал наличието на първата. Нотариалният акт, на който се позовават касаторите е издаден на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) - въз основа на представено решение № 28 от 15.12.1999 г. на ОПК П. за възстановяване в полза на наследниците на Н. Г. Г. в съществуващи стари реални граници на собствеността върху следния недвижим имот - двор - горско стопанство с площ от 1 дка, находящ се в землището на гр. П., местността "П.", представляващ имот № 0* по плана за землището. В производството по чл. 483 от ГПК (отм.) задължението на нотариуса се ограничава с констатацията за наличие на акт, издаден от компетентен орган без за него да съществува задължение да провери дали актът е издаден в съответствие със законовите изисквания. Компетентен да извърши тази проверка - както правилно е посочено във въззивното решение - е единствено съда в хода на образувано пред него исково производство, в което актът, издаден в хода на административното производство е оспорен. Косвеният съдебен контрол за законосъобразност на постановения акт за възстановяване на собствеността е не само допустим, но и задължителен - по аргумент от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г.по т. р. № 6/2005 г. на ВКС, тъй като в административното производство, в което е постановен акта за възстановяване на собствеността като страна не е участвал ответника и за него единствената възможност за защита е в гражданския процес - по пътя на възражението, чрез оспорване на вещните права на ищците. В случая - правилно - съдът след като е разгледал това възражение е преценил, че решението за възстановяване на правото на собственост е материално незаконосъобразно и е отхвърли предявения иск за собственост относно процесния имот. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва не директно, по силата на закона, а след издаването на съответен административен акт, за постановяването на който е предвидена специална административна процедура. За започването й е необходимо искане, което формално се осъществява с подаване на заявление до компетентния орган, което трябва да отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и в което задължително следва да бъде описана претендираната за възстановяване земя с посочване на землище, местност, размери, културен вид на имота (нива, ливада, трайни насаждания), бивши съседи, съществуващи стари реални граници, данни за възстановимост и др. Въз основа на това искане - се извършва последващата преценка за наличие или не на предвидените в закона предпоставки за възстановяване на собствеността. В конкретния случай - видно от заявлението за възстановяване на собствеността, подадено от Г. Н. Г. под № П* от 27.01.1992 г., в качеството му на наследник на Н. Г. Г. - в него не се съдържа искане за възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот - двор - горско стопанство, с площ от 1 дка, находящ се в землището на гр. П., местността "П.". Видно от заявлението - ищците по делото въобще не са заявявали земя за възстановяване с площ от 1 дка, нито земя в местността "П.", нито такава с наименование - двор - горско стопанство. Липсата на изрично искане за възстановяване на определен имот изключва възможността за законосъобразно възстановяване на собствеността по отношение на него, тъй като липсва основание за започване и р. на предвидената в закона административна процедура. Допълни доводи за незаконосъобразност на постановеното решение № 28 от 15.12.1999 г.на ОПК П. за възстановяване в полза на наследниците на Н. Г. Г. в съществуващи стари реални граници на собствеността върху процесния недвижим имот е фактът, че така възстановената земя, представляваща имот с идентификатор 58356.502.28 попада върху актувана за държавна собственост територия с Акт № 1* от 25.09.1991 г. и това, че по делото не са представени доказателства, установяващи права в полза на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТЗК, ДЗС и др. (т.е.към 1946 г.). За възстановената земя - видно от заключението на приетата допълнителна експертиза - и понастоящем няма данни да е деактувана, а относно твърдението на касаторите, че правата на наследодателя им са установени въз основа на приложения към заявлението препис от емлячен регистър от 1935 г., то е неоснователно, тъй като изискването на закона е за установяване на права в полза на наследодателя към момента на образуването на трудовокооперативно или държавно земеделско стопанство, а не към по-ранен момент. Неоснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - логическото мислене, опитни правила, казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие, като въззивният съд е формулирал правилни фактически констатации, а въз основа на тях и верни правни изводи. С оглед на горното и пред вид липсата на друго посочено касационно основание, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение