Решение № 10424 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Енев от гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 273/01.07.2019 г., постановено по адм. дело 461/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът община Балчик, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователен предявеният от Енев иск за заплащане на сумата в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, частичен иск от сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на бездействията на оправомощените лица на община Балчик за предприемане на действия по одобряване на устройствени и технически планове по отводняването и изграждането на канализационна мрежа на територията на в.з. [наименование], [населено място], равняващи се на пазарната стойност на вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с идентификатор 53120.505.038.1 по КК на [населено място], община Балчик, построена в ПИ с площ от 490 кв.м., находяща се във вилна зона [наименование], на ул. Трета 4, поземлен имот с идентификатор 53120.505.038, изразяващи се в повреди по сградата до степен на невъзможност за нейното ползване по предназначение, както и склад от бетонни тухли; ограда от каменни блокчета; ограда от стоманобетонни колове и поцинкована мрежа; метални порти; ограда от бетонни блокчета; подпорна стена от каменни блокчета; бетонов тротоар; тротоар от балчишки каменни плочи; чешма от мраморна римска мозайка; шестоъгълни бетонни плочи; метална конструкция за асма; 3 бр. бора; 60 бр. лозя; 5 бр. лозови асми; 5 бр. ябълкови дръвчета; 2 бр. смокини; 2 бр. черешови дръвчета; 3 бр. круши; 1 бр. кайсия; 1 бр. слива; 1 бр. дюля. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е собственик по наследяване на горепосочения недвижим имот. С договор от 13.08.1986 г. за отстъпване право на строеж на вила на майката на ищеца, М. Добрева, е отстъпено право на строеж за вила от 40 кв. метра. С виза от 25.10.1977 г. е разрешена временна сезонна постройка до 50 кв. метра, без употреба на стоманобетонни елементи, издадено е Разрешение за строеж 353 от 31.10.1977 г. за изграждане на сезонна постройка от 30 кв. метра. По делото са приети и неоспорени съдебно-техническа, техническа и съдебно-оценителска експертизи. Съдът е установил, въз основа на заключението на вещото лице, че съседните имоти в посока югоизток към морето и сградите в тях са се свлекли надолу, 10-20 метра по-ниско. Теренът в срещуположния поземлен имот частично също е пропаднал. На асфалтовото покритие на пътя КК Албена - гр. Балчик, при автобусна спирка [наименование] е налице коса пукнатина с дължина 10 - 15 метра и отворена около половин сантиметър. През годините на това място пътят постоянно се поврежда поради движение на свлачището и се ремонтира. При валежи водата в големи количества се стича от в.з. [наименование] по самия път, завирява се от него и дренира обилно в горния край на свлачището във в.з. [наименование] - [наименование], ул. 3 - та, 4 - та. На ул. [улица] край процесния имот, както и в цялата вилна зона [наименование], са изградени сгради с площ над 30 кв. метра и етажност повече от два етажа, вкл. и с басейни. По отношение процесния имот вещото лице е посочило, че се касае за масивна вилна сграда, на два етажа, запазена като цяло, без видимо преместване или наклон. Теренът на процесния имот около половината, заедно с трайните насаждения, оградата и бараката, се е свлякъл в посока югоизток към морския бряг, с 10 - 15 метра денивелация. Съдът е изложил подробно установените промени в имота, като за трайните насаждения е посочено, че тези, които са останали в северозападната част на имота, вероятно са с повредена коренова система, а в пропадналата част са неизползваеми, частично или изцяло унищожени. Поземленият имот, заедно със сградата и трайните насаждения в него, не е годен за безопасно ползване в сегашното му състояние. Изложено е, че се очертават границите на ново предстоящо свличане и пропадане на терена заедно с вилата. Установено от съда е, че в района на процесния имот има разработен и приет ЗРП, одобрен със заповед 24/04.11.1985 г., но няма разработени и приети планове за изграждане на техническа инфраструктура по отводняване и хващане на битовите, отпадните и дъждовните води. Установено е също така, че вилната сграда е на два етажа, със ЗП от 44.30 кв. метра и РЗП 94 кв. метра. Масивна и монолитна, с покрив дървена конструкция, покрит с керемиди. Сутеренът е иззидан от балчишки камък, широчина 30 см, облицован с плочи от същия камък, а по другите две фасади с измазан, с цокъл от мита мозайка. Състои се от три стаи и баня с тоалетна, подовете са теракота, стените са измазани и боядисани. Вторият етаж се състои от две стаи, всяка с дрешник и тераса. Подът е с циментова замазка, застлан с мокет, стените са с тапети, таваните са измазани, външно - мазилка. Стълбището и терасата са с мозаечни плочи и парапет. Дограмата е дървена. Подробно са описани и подобренията. Вещото лице е определило пазарната стойност на целия имот в размер на 49 400 лв. До кмета на община Балчик и Министерство на регионалното развитие и благоустройството с изх. ИГП-466/ 16.07.2014 г. и във връзка с извършен повторен оглед на 11.07.2014 г. по заповед на кмета на община Балчик е изпратено становище от Геозащита ЕООД - Варна. В същото е описано свлачището на ул. 3-та и 4-та в процесната вилна зона и са предложени следните аварийни мероприятия - да се сигнализира свлачището и затвори за преминаване брегоукрепителната дамба под свлачището; да се сигнализира свлачището по ул. 2-ра, 3 - та, 4-та, като се предупредят собствениците за опасността от разрастване на свлачището към имотите и опасността от обитаване на сградите; ревизия на уличните водопроводи и водопроводите в имотите за аварии и течове. Като дълготрайни мероприятия е предложено да се изпълнят проекто-проучвателни работи - инженерно-геоложко проучване и проект с обща укрепителна схема; изграждане на улична канализация за битови и дъждовни води във вилни зони [наименование] и [наименование]. Кметът на община Балчик се е обърнал към министъра на регионалното развитие с искане на средства за изготвяне на проект за укрепване на процесното свлачище, като е обърнато внимание, че в контура на засегнатия район попадат площи, изключителна държавна собственост. На 17.09.2016 г. е постигнато Споразумение между министерството на регионалното развитие и благоустройството и община Балчик за предоставяне на община Балчик на средства за изпълнение на прединвестиционни проучвания за укрепване на свлачището. За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че в случая от събраните по делото доказателства дори и част от мероприятията да не са изпълнени, то не е налице причинно-следствена връзка между щетите, нанесени на имота и неизпълнението от страна на общината на законовите й задължения за предприемане на мерки. От една страна, предприети са възможните към момента мерки. От друга страна, свличането не е пряка последица от поведението на общината и то би могло да настъпи независимо от това дали същата не предприема никакви действия или предприема ефективни действия, насочени към противодействие на свлачището. След подробен анализ на приложимите разпоредби на ЗМСМА и ЗУТ, е прието, че не е установена причинно-следствена връзка между бездействията на местната власт и имуществените вреди, претърпени от ищеца. Сградата е запазена, без видимо преместване или наклон, налице са пукнатини, половината терен, заедно с трайните насаждения, оградата и бараката (склад), се е свлякъл в посока югоизток, но не се доказа унищожаване на имота, в каквато насока е претенцията - пазарна стойност на имота. В сградата са вложени стоманобетонни елементи, материал натоварващ терена, неотговарящи на конкретните предписания за изграждането, което е допринесло за допълнително натоварване на свлачищния терен. Съдът е обосновал извод, че ищецът не е представил доказателства за проект, от който да е видно, дали изграждането на сградата отговаря на заложеното. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законово изискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. В настоящия случай се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от бездействието на оправомощените лица на община Балчик за предприемане на действия по одобряване на устройствени и технически планове по отводняването и изграждането на канализационна мрежа на територията на в.з. [наименование], [населено място]. От събраните по делото доказателства не се установи настъпването на твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в погиване на сградата. Силната й деформация и негодността за обитаване, включително и наличието на пукнатини не са идентични с фактическото погиване на сградата, предполагащо разрушаване чрез загуба на нейната материалност. Погиване на една сграда би било налице, ако тя загуби самостоятелното си съществуване и вследствие на това се разпадне на съставните й движими вещи - тухли, стъкла и дървен материал. Погиването на една вещ не е равнозначно и на привеждането й в състояние, вследствие на което тя да бъде изключена от гражданския оборот - респективно - да не би могла да бъде предмет на сделка или да бъде използвана. Щом постройката продължава да има самостоятелно съществуване, то тя не е погинала и продължава да е обект на правото на собственост. Едва след разрушаването на сградата в степен на изгубване на нейната материалност, ищецът би претърпял твърдяната имуществена вреда. Нейният размер обаче не би бил равнозначен на пазарната стойност на сградата към момента на разрушаването й, а би се определил след приспадане на стойността на запазилите съществуването си съставни движими вещи, включени в изграждането на погиналата недвижима вещ. Посоченото разграничение е допълнителен аргумент на съда да приеме, че погиването на сградата следва да се разграничава от увреждането и от деформацията й. Ищецът не е претърпял сочената имуществена вреда, изразяваща се в погиване на процесната сграда, поради което не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Анализът на събраните по делото доказателства във връзка с втората предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника сочи, че при осъществяване на административна дейност същият е проявил бездействие, което следва да се квалифицира като незаконосъобразно с оглед вменените му с разпоредбите на чл. 96 от ЗУТ задължения. Визираната норма установява задължение за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и централните и териториалните органи на изпълнителната власт да осъществява мерки за ограничаване на свлачищата и за предотвратяване на аварии и щети. Изводите на съда са свързани с периода след месец март 2010 г., след която дата са налични доказателства за активизиране на свлачищни процеси в района, в който се намира имотът на касатора. Община Балчик и кметът са били запознати с активизиране на свлачището още през 1999 г., когато са били съставени протоколи от междуведомствени комисии, със съответните препоръки и указания до общината, част от които са били свързани с предприемане действия по изграждането на канализация (като мярка за недопускане разрастването и спиране на свлачищните процеси). Съответното свлачище е било регистрирано като активно още през 1999 г., като предписанията към кмета за изграждане на канализация, са били дадени през 1999 г. от органа, следящ за свлачищата в РБ. След като това изграждане не е било осигурено в периода 1999-2010 г., е налице незаконосъобразно бездействие. Кореспонденцията между държавни и общински органи, възлагането на проекти и анализи са само подготвителни, но не и ефективни действия за ограничаване на свлачището. Независимо от незаконосъобразността на тези перманентни бездействия обаче, съдът намира, че при конкретната фактическа установеност, дори и при доказване на твърдяната вреда, не би могло да се приеме, че съществува изискуемата причинна връзка между настъпването на вредите и бездействието на ответника. Свлачището е природно явление, чието проявление не е обусловено от човешкото поведение. Действително, предприемането на мерки за ограничаването на свлачището би могло да предотврати настъпването му, но би могло и да не осуети проявлението му. По аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ ответникът дължи обезщетение само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, както и такава степен на непосредственост, при която увреденият не би претърпял вредите, ако не би било незаконосъобразното бездействие на ответника. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. По аргумент от чл. 2 от Наредба 12/2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, свлачищата са естествени склонове или изкуствени склонове и откоси, които се движат под влиянието на комплекс от природни и техногенни фактори. Именно спецификата на свлачището като природно явление сама по себе си изключва изискуемата по ЗОДОВ причинната връзка между бездействието на ответника и претърпените вреди. Свлачището не е необходима и типична последица от бездействието на ответника, тъй като то би могло и да не се активира независимо от неговото бездействие, респективно - би могло да се активира и при предприемане на действия за укрепване и прекарване на канализация. В случай, че е съществувала възможност да се извърши такава промяна на релевантните техногенни фактори, които да осуетят настъпването му, то ищецът следваше да установи това отново по реда на главното и пълно доказване. Предвид липсата на доказателства в тази насока, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице причинна връзка между вредата и незаконосъобразното бездействие на ответника. Наред с това следва да бъде изложено, че в случая има природни предпоставки за развитието на свлачището, както и че постройката в имота е със сглобяеми стоманобетонни панели на плочата между двата етажа (въпреки наложената забрана за такива строежи от 1997 г.), т.е. не може да се претендира отговорност само и единствено от общината.