Решение № 13904 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. срещу Решение 2433 от 11.07.2024 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 263/2024 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно волеизявлението на началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Плевен за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] от 30.01.2018 г., издадено на 30.01.2018 г., за категории АМ , В и В1 , с валидност до 30.01.2028 г. на името на Е. (Д.) с [ЕГН]. Касационният жалбоподател - Е. Д. счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че правилно съдът е приел, че С. има завършено основно образование, съгласно Свидетелство за завършено основно образование издадено от ОУ Алеко Константинов - Червен бряг серия ДО, [номер], рег. 21-9 от 06.06.2024 г., съставляващо дубликат на Свидетелство за основно образование серия [номер], peг. 1248-4 от 24.04.2015 г. Свидетелството отговаря на изискванията на пар. 22, т. 2 от Наредба 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (Наредба 8). Съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП, ред. ДВ бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) за издаване на СУМПС лицето следва да има завършено основно образование. С оглед издаденото свидетелство за основно образование по реда на отменения Закон за народната просвета (ЗНП), С. отговаря на изискването на пар. 16 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.). Съгласно посочената разпоредба лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават СУМПС по досегашния ред. Издаденото през 2015 г. свидетелство за основно образование, преди преиздаването през 2018 г. на СУМПС, следва да бъде преценявано като нов факт от значение за производството, настъпил до приключване на устните състезания. С. е издържала изпитите за придобиване на правоспособност на МПС отразено в Протокол В от 18.03.2009 г. и е придобила правоспособност за управление на МПС от категория В. Видно от приложените Протоколи с 335 от 18.03.2009 и 275 от 09.03.2009 г. тя се е явила и е издържала практически и теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. На 24.09.2009 г. е подала документи в сектор Пътна полиция при ОД н МВР - Плевен за издаване на СУМПС и такова е издадено. Едва при преиздаването на СУМПС след 10 години - през 2018 г., се прави проверка по случая и през 2023 г. се издава заповедта за анулиране на изпитите на С.. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът началникът на сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - прокурор в Окръжна прокуратура Плевен - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен против волеизявлението на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Плевен за издаване на СУМПС с [номер] от 30.01.2018 г., издадено на 30.01.2018 г., за категории АМ , В и В1 , с валидност до 30.01.2028 г. на името на Е. (Д.) с [ЕГН]. В хода на производството от фактическа страна е установено, че съгласно Протоколи 275 от 09.03.2009 г. и 335 от 18.03.2009 г., Д. е издържала теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. На 24.03.2009 г. Е. (Д.) е подала в сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен Заявление с peг. 1-1951 за издаване на СУМПС, с приложено към него Свидетелство за основно образование от Средно общообразователно училище Христо Смирненски Плевен серия [номер]. Въз основа на подаденото заявление с приложените към него документи, й е било издадено СУМПС с 237421095 от 25.03.2009 г., за категории В и М с валидност до 25.03.2019 г., връчено на заявителя на 31.03.2009 г. На 29.01.2018 г. Е. (Д.) е подала в сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен Заявление с рeг. 655 за издаване на СУМПС. Производството е приключило с издаването на СУМПС с [номер] от 30.01.2018 г., за категории В , В1 и АМ с валидност до 30.01.2028 г., връчено на заявителя на 05.02.2018 г. От директора на ОД на МВР - Плевен е изискана информация от директора на СОУ Христо Смирненски гр. Плевен дали Е. В. Д. е завършила основно образование в посоченото учебно заведение, в кои години и с какъв успех. На 06.07.2012 г. е получен отговор от директора на учебното заведение, че тя не е завършила основното си образование в СОУ Христо Смирненски - Плевен през учебната 1998/1999 г. и на същата не е издавано Свидетелство с рег. [номер] от 24.06.1999 г. Към отговора е приложено копие от регистрационна книга на завършилите през 1998/1999 г. В Районен Съд - Плевен е образувано н.о.х.д. 1957/2013 г., което е приключило със споразумение на 01.10.2013 г., одобрено с протоколно определение от 01.10.2013 г. по н.о.х.д. 1957/2013 г. на Районен съд - Плевен, с което Е. В. Д. се е признала за виновна в това, че на 24.03.2009 г., в гр. Плевен, съзнателно се е ползвала пред П. Д. И. - служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, от неистински официален документ за завършено образование - Свидетелство за завършено основно образование, серия [номер], [номер], peг. 1043-5 от 24.06.1999 г., издадено от СОУ Христо Смирненски гр. Плевен, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, предл. 4 Наказателния кодекс (НК). Страните са се споразумели на подсъдимата Е. Д. да бъде наложено наказание на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, предл. 4 НК, във вр. с чл. 54 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така определеното наказание с три години изпитателен срок. Определението, с което е одобрено споразумението, е окончателно и е влязло в законна сила на датата на постановяването му - 01.10.2013 г. С писмо 16-00-00-4967 от 25.09.2023 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА) е уведомен за постигнатото по н.о.х.д. 1957/2013 г. споразумение. Изпълнителният директор на ИААА е издал Заповед РД-01-680 от 26.10.2023 г., с която, на основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба 38 от 16 април 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба 38) във връзка с чл. 16, ал. 4 от Наредба 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба 37), са анулирани резултатите на Е. Д. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В , съгласно Протоколи 275 от 09.03.2009 г. и 335 от 18.03.2009 г. на Областен отдел Автомобилна администрация" - Плевен към Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че С. не е притежавала изискуемата степен на завършено образование, необходима за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление па МПС от категория В , посочена в чл. 16, ал. 4 от Наредба 37, което се явява основание за прилагане на чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредба 38 във връзка с чл. 16, ал. 4 от Наредба 37. Не се спори, че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. По делото е прието Свидетелство за основно образование, издадено от Основно училище Алеко Константинов Червен бряг серия ДО, [номер], рег. 21-9 от 06.06.2024 г., съставляващо дубликат на Свидетелство за основно образование серия Е-15 058937, рег. 1248-4 от 24.04.2015 г. на Е. Д.. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че СУМПС е издадено от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити по чл. 7 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157). След издаване на СУМПС от 2009 г. и от 2018 г., със Заповед РД-01-680 от 26.10.2023 г. от Изпълнителния директор на ИААА са анулирани резултатите на Е. В. Д., с [ЕГН], от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В . Поради това е отпаднало основанието за издаване на СУМПС от съответната категория, тъй като заявителят не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 2 ЗДвП и чл. 13, ал. 1 от Наредба І-157 от 01.10.2002 г. за издаване на СУМПС успешно да е издържал изпит за водач на МПС. С анулирането на резултатите от изпита е отпаднало основанието за издаване на СУМПС със задна дата, тъй като водачът при подаване на заявлението не е отговарял на изискванията за успешно издържан изпит. Първоинстанционният съд е приел, че волеизявлението за издаденото СУМПС е направено при пълна липса на правно основание, както и в противоречие на целта на закона заложена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Съдът е посочил, че тези изводи не се променят от приетото по делото Свидетелство за основно образование, издадено от Основно училище Алеко Константинов Червен бряг серия ДО, [номер], рег. 21-9 от 06.06.2024 г., съставляващо дубликат на Свидетелство за основно образование серия [номер], рег. 1248-4/24.04.2015 г. Последното удостоверява, че на 24.04.2015 г. С. е придобила основно образование след успешно завършен осми клас. С анулирането на резултатите на проведените от нея теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В" с влязлата в сила заповед, е отпаднало и основанието за издаване на СУМПС от съответната категория. Решението е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП са регламентирани предпоставките, при наличието на които се издава СУМПС, една от които е лицето успешно да е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. В чл. 13, ал. 1 от Наредба I-157 са посочени изискуемите при първоначално издаване на СУМПС документи, сред които е служебно изпратен от съответните областни отдели на Дирекция Автомобилна инспекция (ДАИ) оригинален протокол за успешно положен изпит. В случая, по делото е безспорно установено, че с нарочна, влязла в сила Заповед РД-01-680 от 26.10.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА са анулирани резултатите на Е. Д. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В , съгласно Протоколи с 275 от 09.03.2009 г. и 335 от 18.03.2009 г. Доколкото анулирането заличава с обратна сила последиците, закрепени в двата изпитни протокола, съдът правилно е приел, че към датата, на която началникът на сектор ПП към ОД на МВР Плевен е разгледал подаденото заявление и е издадено действащото и към момента СУМПС, заявителят не е отговарял на едно от най-основните условия за издаване на удостоверителен правоспособността му да управлява ПМС документ, а именно положен изпит. В този смисъл и волеизявлението за издаване на СУМПС и самото СУМПС са нищожни. Те са засегнати от припознатия от съда съществен порок, тъй като променят правната действителност чрез удостоверяване правото на управление на МПС на лице, което не е преминало през основен етап от процедурата, презумираща самата фактическа възможност да управлява МПС, безопасно за другите участници в движението. Поради анулиране на резултатите е отпаднало основанието за издаване на СУМПС. Предвид посоченото, правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото волеизявлението за издаване на СУМПС е нищожно, тъй като липсват предпоставките, посочени в хипотезата на приложимата материално - правна норма, а именно визираното в чл. 13, ал. 1 от Наредба І-157 условие за успешно положен изпит. Допуснатото нарушение на материалноправните разпоредби е толкова съществено, че СУМПС е лишено от законово основание, което обосновава неговата нищожност. Степента на порока на свидетелството за управление на моторно превозно средство е с такава тежест, че го опорочава до степен, която прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир и води до невъзможност за пораждане на допуснатите с него правни последици. Придобитото през 2015 г. основно образование от касационната жалбоподателка не променя този извод, защото не може да санира липсата на успешно проведен теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност. Така констатираната липса на една от задължителните положителни предпоставки за издаването на СУМПС, правилно е отчетена от административния съд, като правопрекратяваща възможността за в бъдеще адресатът да ползва издаденото му СУМПС. Посоченото е съответно и на целта на ЗДвП, а именно всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лица, отговарящи на регламентираните в закона изисквания. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,