Решение № 8890 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2012 г.

Решение № 8890 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Българска агенция по безопасност на храните - София против решение № 118/16.07.2012 г. по адм. д. № 94/2012 г. на Административен съд - Стара Загора, 3-ти състав, в частта, с която е осъдена Агенцията да заплати на Пламен Пенчев Стоянов от гр. Стара Загора сумата от 8191 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от отменен незаконосъобразен административен акт - заповед № 155/18.03.2010 г. на директора на РВМС - Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и заплащане, както и в частта на присъдените разноски в размер на 1024 лв. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Неправилното приложение на материалния закон обосновава с неговото стеснително тълкуване. Изводът на съда, че вредите са пряка и непосредствена последица от отказа да се сключи договор с ищеца е необоснован. Ищецът не е доказал, че е бил в състояние да изпълни договорните задължения като изпълнител на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните в държавната профилактична програма. Фактът, че едно друго лице е получило това договорно заплащане, не налага автоматично извода, че такова изпълнение би било налице и от ищеца. С оглед на това изводите на съда за основанието и размера на уважения иск са изцяло необосновани. Предвид това се иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Ответникът по касационната жалба, чрез адв. Йорданка Малешкова, оспорва касационната жалба и счита, че не са налице касационни основания за отмяната му. Твърди, че ответникът по касационната жалба е отговарял на всички законови изисквания да бъде изпълнител по договора за осъществяване на държавната профилактична програма. Единствената пречка да реализира доходи от тези програми е отказът да бъде сключен индивидуален договор с него, който отказ е материализиран в заповед, отменена впоследствие като незаконосъобразна. Не са налице някакви специални изисквания за осъществяване на мерките по тези програми, а ищецът по делото е бил изпълнител по такива договори три години преди това. Съдът правилно е стигнал до извода, че е налице пряка причинна връзка между претендираните суми и незаконосъобразния акт. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено от административния съд при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Българската агенция по безопасност на храните за обезщетяване на ищеца за претърпени имуществени вреди. Ако договорът с ищеца беше сключен, при изпълнение на програмите, които е изпълнявал и през предходните години, ищецът щеше да получи предвидените за тези дейности парични суми. Ищецът е установил сигурното увеличаване на своето бъдещо имущество, възпрепятствано по причина на издадената заповед. Съдът правилно е определил размера на обезщетението, като е взел предвид сумите, получени от лекаря, изпълняващ същите мероприятия по програмите. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Стара Загора, е уважил предявения иск от Пламен Пенчев Стоянов срещу БАБХ - София в размер на 8191 лв., представляващи пропуснати ползи от отменен незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва до изплащане на сумата. За да постанови този резултат е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С отменената заповед № 155/18.03.2010 г. на директора на РВМС - Стара Загора, е било отказано на ищеца Пламен Стоянов да сключи договор по чл. 46г от ЗВМД. По този начин той е бил лишен от възможност да бъде изпълнител по мерките от държавната профилактична програма (ДПП) и на програмите за надзор на болестите по животните (ПНБЖ). С издаването на незаконосъобразната заповед ищецът е бил лишен от възнаграждението по изпълнението на сключен индивидуален договор за 2010 г. Като се има предвид, че в предходните три календарни години е изпълнявал добросъвестно същите мерки, налице са били двете кумулативни предпоставки за сключване на договор по чл. 46г от ЗВМД - регистрация като ветеринарен лекар за съответния участък и предложение на основание чл. 18, ал. 4, т. 7 от Закона за съсловните организации на ветеринарните лекари в България от Общото събраните на областната колегия като изпълнител. С оглед на това ищецът е бил лишен от сигурна облага, която като размер отговаря на сумите, изплатени за същата дейност и за същия период. Първоинстанционното решение е правилно. От сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението по-конкретно се мотивира необоснованост на съдебния акт по отношение на извода за пряка причинна връзка между отменения административен акт и вредите, които ищецът твърди да е претърпял. Не е спорно по делото, че е налице незаконосъобразен административен акт, който е бил отменен от съда и че ищецът е претърпял вреди поради невъзможността да изпълнява дейността изпълнител по ПНБЖ и ДПП за 2010 г. Съдът е направил задълбочен анализ на фактите по делото и изводите му са логически обосновани. Доказателствата по делото установяват наличието на всички предпоставки ищецът да сключи договор през 2010 г. по чл. 46г от ЗВМД и да осъществява дейностите като ветеринарен лекар в района, в който е регистриран. Единствената пречка за това е била издадената заповед, с която е постановена забрана да се сключва договора с ищеца и тази заповед впоследствие е била отменена. През предходните три години ищецът е бил изпълнител по същите тези дейности в същия участък и е изпълнявал задълженията си. Подробната съдебна ветеринарномедицинска експертиза дава заключение, че през периода 2007 - 2009 г. д-р Петър Стоянов е имал сключени договори с РВМС - Стара Загора за упражняване на ветеринарна практика във ветеринарния участък в с. Змейово и няма направени откази за заплащане поради некачествено изпълнение на мероприятията по ПНБЖ и ДПП. През същия този период във ветеринарния участък на с. Змейово, в който е регистриран ищецът като ветеринарен лекар, са били осъществени същите мерки по ДПП и ПНБЖ от друг лекар. Логически от това следва изводът, че ако не беше препятстван да сключи договора, съответните дейности щяха да се изпълнят от ищеца и да му се заплатят в същия размер. Пропуснатите ползи са фактическо и логическо следствие от анализа на изложените по-горе факти. Предположенията в обратния смисъл не намират опора в доказателствата по делото. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,