Решение № 729 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2014 г.

Решение № 729 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Директора на НЕЛК - София, за отмяна на решение № 3576/13.03.2014 г. на тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд по административно дело № 16071/2013 г., и на оставеното с него в сила решение № 20/18.10.2013 г. по административно дело № 373/2013 г. по описа на Административен съд Враца. Изложеното в молбата, че съдилищата не са конституирали НЕЛК като заинтересована страна, което е нарушило правото й на участие в делата и е относимо, според молителя, към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК във връзка с чл. 246, ал. 1 от АПК. Ответникът по молбата за отмяна - директора на ТП на НОИ - Враца, не изразява становище. В писмено становище ответникът Радослав Дойчинов Славчов от гр. Враца сочи, че молбата за отмяна е неоснователна, поради което моли същата да не бъде уважена. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 20/18.10.2013 г., постановено по административно дело № 373/2013 г. на Административен съд Враца е отменено Решение № 58/19.06.2013 г., издадено от директора на ТП на НОИ, РУ "СО" - Враца и потвърденото с него Разпореждане № 6204282003 от 4.03.2013 г. на ръководителя на "ПО", с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност общо заболяване по ЕР на НЕЛК № 0098, зас. 034 от 29.02.2012 г. на Радослав Дойчинов Славчов от Враца. С решение № 3576/13.03.2014 г. на тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд по административно дело № 16071/2013 г., е оставил в сила соченото решение на АС - Враца. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия чл. искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. В случая молбата (искането) за отмяна е подадена на 20.05.2014 г., а решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 13.03.2014 г. Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ като неучаствало по делото лице не е получавала съобщения за постановените решения от съдилищата (а и няма данни да е уведомявана за тях по някакъв начин). Лицата, които не са били страна по дело, могат да искат отмяна на решението, което има сила спрямо тях, до изтичането на една година от влизането му в сила. Това е така, понеже основанието за отмяна в този случай - нарушение на съвместната процесуална легитимация, по хипотеза предхожда решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл следва да се приеме, че процесната молба за отмяна е подадена в изискуемия законов срок и не е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. С оглед на гореизложеното подадената молба за отмяна се явява процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за отмяна на описаните влезли в сила съдебни решения е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т.е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 5 от същия член. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. НЕЛК не е била конституирана като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - Враца и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от глава четиринадесета, раздел II с наименование "Отмяна по искане на трето лице" от АПК. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличие на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т.е. задължителна процесуална легитимация. НЕЛК обуславя искането си за отмяна с това, че тя е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна, тъй като е издател на Експертно решение № 0098/29.02.2012 г., по отношение на което тричленният състав на ВАС в мотивите си приема "... първоинстанционния съд правилно е установил, че в цитираното ЕР на НЕЛК /№ 0098/29.02.2012 г., бел. на съдията-докладчик по настоящото дело/ е допусната явна фактическа грешка, тъй като в титулната му страница е посочена дата на инвалидизиране - 18.06.2003 г., като с думи срокът на инвалидността е посочен "две години", а в цифри е записано 1.07.2007 г.". Спорният в случая въпрос е дали молителят отговаря на условията на закона, за да бъде уважено искането за отмяна в качеството му на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) НЕЛК да не е участвала по делото - да не е била конституирана като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащия отмяната (при условие, че е имал по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо нея - т.е. правните му последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за НЕЛК. От данните по делото е видно, че НЕЛК не е участвала като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на комисията. Административният акт - Решение № 58/19.06.2013 г., издадено от директора на ТП на НОИ, РУ "СО" - Враца и потвърденото с него Разпореждане № 6204282003 от 4.03.2013 г. на ръководителя на "ПО", с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност общо заболяване по ЕР на НЕЛК № 0098, зас. 034 от 29.02.2012 г. на Радослав Дойчинов Славчов от Враца - не е акт сам по себе си неблагоприятен за НЕЛК. Неоснователни са твърденията, че за НЕЛК се неблагоприятни самите съдебни решения, доколкото в мотивите към тях е прието, че в акт на НЕЛК, послужил за издаването на административния акт - е допусната явна фактическа грешка. Но правните последици - сила на пресъдено нищо, изпълнителна сила - имат единствено диспозитивите на съдебните решения, не е мотивите към тях - т.е. не е основание за отмяна на постановените по казуса съдебни актове по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК, ако неоспорилото заповедта пред съд лице е пропуснало да се защити срещу нея по пътя на редовното обжалване. Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението на Административен съд Враца се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед горното, неоснователно е и искането за отмяна на решението на тричленния състав от шесто отделение на Върховния административен съд. Касационните решения, потвърждаващи първоинстанционното установително решение, не подлежат на самостоятелна отмяна отделно от първоинстанционния съдебен акт, защото нямат собствени извънпроцесуални последици, а са само условие за влизането му в сила. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,