Решение № 1304 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2014 г.

Решение № 1304 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Васил Атанасов Василев, гр. Варна, против решение № 856/11.04.2014 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, V състав постановено по административно дело № 66/2014 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано е и недопустимо. Посочва, че основанието за касационна проверка е неправилната преценка на доказателствата от произнеслия се съдебен състав. Заявява, че съдът неправилно приема от свидетелите на ответника за доказателство по делото нанесената със сезал /найлоново въже/ граница определяща местоположението на процесното дърво - отсечена слива в чужд имот и порочно ползва за разлика между две измервания на границата, като се позовава на Наредба № 3 към ЗКИР. Според жалбоподателя съдът неправилно е пренасочил изследването на спора към друг предмет - спор за собственост на отсеченото дърво, като твърди, че спор за собственост не съществува, защото собствеността се определя от границата между двата имота и само законосъобразното нанасяне на границата между имотите - този на жалбоподателя Васил Василев и имота на Иван Велев е доказателство за местостоенето на процесното дърво (вече дънер). Моли решението да бъде отменено и делото върнато с указания за ново произнасяне, или спорът да бъде решен по същество, като се отмени заповед № 1366/26.11.2013 г. на кмета на община Аврен и преписката върната за продължаване на административното производство. Допълнително е постъпила молба с характер на писмена защита. Ответникът - Кметът на Община Аврен, област Варненска, не взема отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Отделно от това прокурорът счита, че по аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗОСИ производството по делото не е било от компетентност на Административния съд, защото няма предвидено изключение за този вид актове относно реда за обжалване, както това е сторено по отношение актовете по чл. 32, ал. 4 ЗОСИ и поради това производството по делото е било недопустимо. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 856 от 11.04.2014 г. по адм. дело № 66/2014 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, Варненският административен съд, Първо отделение, V-ти състав ОТХВЪРЛЯ жалба на Васил Атанасов Василев от гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 165, бл. 27, вх. В, ап. 25, против Заповед № 1366/26.11.2013 г., издадена от Кмета на Община Аврен и с втори диспозитив съдът се произнася по разноските, като ОСЪЖДА жалбоподателя Васил Атанасов Василев да заплати на ответната страна Община Аврен сумата от 150 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Съдът е приел за безспорно в конкретния случай, че имота на жалбоподателя е селскостопанско имущество, поради което и находящите се в него и/или на границите му плодни дървета попадат в обхвата на ЗОСИ /Закон за опазване на селскостопанското имущество/. За спорен по делото съдът е приел въпроса дали процесното плодно дърво - слива, е собственост на жалбоподателя Василев или на третото лице Велев, собственик на съседен имот. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е установил, че дървото се намира на границата между имот № 000001 и № 000025. Затова е приел, че между Васил Василев и Иван Велев е налице спор за собственост върху селскостопанско имущество - плодно дърво вид слива, който не може да бъде разрешен нито от административния орган по реда на ЗОСИ, нито от съдебния състав. Посочил е, че едва при безспорно установено право на собственост върху селскостопанското имущество може да бъде разглеждан въпросът за унищожаването му, причинени от това вреди и наличие на виновното им причиняване, с оглед налагане на административно наказание по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗОСИ. За пълнота на изложението си съдът е отбелязал, че действията на Велев по отсичане на процесното дърво са в изпълнение на издадената заповед № 5/20.02.2013 г. и в този смисъл налагането на административно наказание по реда на ЗОСИ за действията му в изпълнение на административен акт е недопустимо, тъй като не е изпълнено условието увреждането на селскостопанското имущество да е извършено виновно. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно. Преди всичко следва да се посочи, че същото не е недопустимо, както се твърди в касационната жалба, и се заявява от представителя на прокуратурата. По принцип едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е в срок, от надлежна страна - адресат на акта, при наличие на правен интерес, насочена срещу индивидуален административен акт, който засяга пряко и непосредствено права и законни интереси, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Актът не е изключен изрично от съдебен контрол за законосъобразност, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Твърдението в касационната жалба, че решението е недопустимо защото е налице несъответствие между мотиви и диспозитив, всъщност представлява оплакване за наличие на очевидна фактическа грешка, а не възражение за недопустимост на съдебното решение. Оспорената от Васил Атанасов Василев заповед № 1366/26.11.2013 г. на Кмета на Община Аврен е издадена в изпълнение на указания на Административен съд - гр. Варна, дадени с решение № 2575/21.10.2013 г., постановено от I-во отделение на ХХVII-ми състав по административно дело № 2083 по описа на съда. При преценката за законосъобразност на тази заповед съдът изобщо не е констатирал това обстоятелство. В решението няма изложени никакви мотиви за наличие на това съдебно решение, което не се намира в кориците на образуваното адм. дело № 66/2014 г. При описанието на фактическите основания кметът на общината не е посочил в заповедта годината на цитираното дело с № 2083, което прави невъзможна и служебна проверка от касационната инстанция на това решение. Указанията, които са дадени с решение № 2575/21.10.2013 г. са от съществено значение, тъй като съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актовете на административния орган, които са в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. При наличните данни не може да се установи дали е налице влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Варна, ХХVII състав и какви точно са били дадените с него указания. Административен съд - Варна, V състав не е обсъдил в мотивите си това релевантно за изхода на спора обстоятелство, което е посочено на първо място като фактическо основание за издаване на обжалваната заповед на Кмета на Община Аврен. Изложеното налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да прецени законосъобразността на заповед № 1366/26.11.2013 г. през призмата на указанията, дадени в решение № 2575/21.10.2013 г., постановено от I-во отделение на ХХVII-ми състав по административно дело № 2083 по описа на съда. Следва да се отбележи, че дори да беше на разположение това съдебно решение било в кориците на делото, било чрез справка в деловодната система на Административен съд - Варна, то този въпрос не може да бъде обсъден направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд не дължи произнасяне по въпроса за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,