Решение № 13 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2008 г.

Решение № 13 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Драголов Драголов от гр. София против решението от 23.06.2008 г., постановено по административно дело № 459 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, АО, III "в" състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 355/12.08.2003 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" - НОИ, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 3479/08.07.2003 г. срещу разпореждане № 7 от 2 6.03.2003 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", с което е отказано изменение на личната пенсия на касатора за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В касационната жалба се поддържа оплакване за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му нарушения на материалноправни разпоредби и се иска неговата отмяна на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Според твърдението на касационния жалбоподател нарушението на материалния закон се изразява в това, че съдът неправилно не е обсъдил разпоредбите на чл. 11 от отменения Закон за пенсиите и чл. 112, ал. 1 от ППЗП, които са били приложими при отпускане на личната му пенсия за изслужено време и старост от 1.05.1993 г., а е основал решението си единствено въз основа на неотносими и неприложими към пенсионирането му разпоредби на КЗОО (КСО), който е в сила от 1.01.2000 г. Касаторът твърди, че при първоначалното отпускане на личната му пенсия за изслужено време и старост по отменения Закон за пенсиите (ЗП), нейният размер неправилно е бил изчислен по реда на чл. 112, ал. 1, предл. второ от ППЗП (отм.) като за осигурителен доход са взети данните в графа "75%" на удостоверение обр. УП-2 № 254 от 14.07.1993 г., издадено от ССАК и приложено към предложението за пенсиониране вх. № 273 от 01.09.1993 г. Поддържа довод, че най-благоприятен размер на пенсията му, който следва да определи пенсионният орган е този, изчислен от осигурителен доход в размер на 43005, 00 лв. за посочения в графа "заработки" на същото удостоверение обр. УП-2 № 254/14.17.1993 г. тригодишен период от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г., а не от дохода, върху който са правени осигурителни вноски (75% от брутното трудово възнаграждение) възлизащ на 32350, 75 лева. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на СГС, също на Решение № 355/12.06.2003 г. на главния директор на СУСО и решаване на спора по същество от касационния съд, който да определи най-благоприятен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Ответната страна - Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" оспорва касационната жалба в писмено възражение, подадено от упълномощения юрисконсулт Надя Илиева Медарова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание прокурорът от ВАП Лидия Ангелова изразява мотивирано становище за правилност на обжалваното решение с мнение за оставането му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна по делото, спрямо която решението на СГС е неблагоприятно съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество с оглед на посочените касационни основания за отмяна и в съответствие с обхвата на касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, ВАС намира жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е постановено от Софийския градски съд при повторното разглеждане на делото след отмяна на първоначалното Решение № 97/25.05.2004 г. по адм. д. № 3285 по описа за 2003 г. на същия съд, постановена с Решение № 961 от 1.02.2005 г. по адм. д. № 7981/2004 г. на ВАС, шесто отделение. В съответствие с указанията в отменителното решение на тричленния състав на ВАС, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е назначил друга съдебно-счетоводна експертиза и е приел две заключения - основно и допълнително, изготвени от вещото лице Лидия Любенова Христова, с които е даден компетентен и обективен отговор на всички поставени от жалбоподателя въпроси. В раздел V на основното заключение вещото лице е посочило размера на индивидуалния коефициент и на пенсията на жалбоподателя, въз основа на данните за осигурителния доход по представените по делото удостоверения обр. УП-2 от различни тригодишни базисни периоди (най-висок ИК 1, 782, а оттам и на ЛПОСВ 129,37 лв. са изчислени при данните по УП-2 № 283/15.09.1997 г. от базисен период 1.01.1988 г. - 31.12.1990 г., следвани от по-нисък размер на ИК 1, 767 и на пенсията 128,28 лв. за посочения с УП-2 № 49/05.02.1993 г. базисен период 1.12.1986 г. - 30.11.1989 г. и най-нисък ИК 1, 353 и размер на пенсията 98, 21 лв. за базисен период 1.04.1989 г. - 31.03.1992 г. по УП-2 № 254/14.07.1993 г.). При обосноваване на съдебния акт градският съд е възприел констатациите от заключенията на експертизата, които не са оспорени от страните и е изградил изводите си въз основа на тях. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 118 от КСО пред Софийския градски съд е оспореното от Васил Драголов Драголов от гр. София Решение № 355/12.08.2003 г. на Гл. директор на СУСО, с което е оставена без уважение негова жалба вх. № 3479/8.07.2003 г. срещу разпореждане № 7/ 26.03.2003 г. на ръководител "ПО". Административното производство по издаване на разпореждане № 7/26.03.2003 г. е започнало по молба вх. № 1369/11.03.2003 г. на Васил Драголов с искане за преизчисляване на индивидуалния му коефициент и размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по представено към заявлението удостоверение обр. УП-2 № 49 от 05.02.2003 г. за посочен в него друг тригодишен период от 1.12.1986 г. до 30.11.1989 г. като по-благоприятен в сравнение с първоначално отпуснатата му ЛПИВС за базисен период 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. и осигурителен доход 32358, 75 лв. по удостоверение обр. УП 254/14.08.1993 година. По направеното с молба вх. № 1369/11.03.2003 г. на Васил Драголов искане се е произнесъл ръководителя по пенсионно осигуряване с разпореждане № 7/26.03.2003 г., с което е отказано като по-неблагоприятно изменението на ЛПОСВ на основание чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. С Решение № 355/12.08.2003 г. Главния директор на СУСО е потвърдил обжалваното по реда на чл. 117 от КСО разпореждане№ 7/ 26.03.2003 г. и решението на Главния директор е било оспорено пред Софийския градски съд. По повод на съдебното обжалване е постановено сега атакуваното решение. В мотивите му подробно е изложена фактическата обстановка по спора, като е безспорно, че на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.) за 34 г. 07 м. и 23 дн. трудов стаж от 3 категория, считано от 1.05.1993 г. в размер, изчислен от тригодишен базисен период 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. С разпореждане от 18.04.1996 г. на ръководител "ПО" пенсията на Васил Драголов Драголов е изчислена на основание чл. 46а от ЗП (отм.) при въвеждане на индивидуален коефициент, който за същия базисен период е определен на 1,353. С молба вх. № 5263/29.08.1996 г. и приложено към нея удостоверение обр. УП-2 № 283/15.09.1997 г. за тригодишен период от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. Васил Драголов е поискал пенсията да му се изчисли с осигурителния доход от посочения в удостоверението базисен период. За изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията осигурителният орган е взел предвид осигурителния доход, върху който самоосигуряващото се лице е внасяло задължителни осигурителни вноски, които са били нормативно установени с разпоредбата на чл. 33 от Наредбата за осигуряване на адвокатите (отм.) - в размер на 20% върху сумата, представляваща 75% от действителното за всеки календарен месец брутно трудово възнаграждение. Размерът на индивидуалния коефициент 1, 782, въз основа на който е била определена пенсията на жалбоподателя при условията на чл. 46а от Закона за пенсиите (отм.), не е подлежал на промяна при преизчисляването на пенсията на основание § 7 от ПЗР на КЗОО. С разпоредбата на § 7 от ПЗР на КЗОО (сега КСО) се въведе задължително преизчисляване на отпуснатите до 31 декември 1999 г. пенсии по условията на кодекса, въз основа на което пенсията на жалбоподателя е преизчислена с разпореждане № 2807276246/03.07.2000 г. на ръководител "ПО" без да се променя индивидуалния коефициент в съответствие с ал. 1 на същата норма. По делото не се спори, че за периода след 31 декември1996 година жалбоподателят не е придобил нов осигурителен доход, за да се приеме, че е налице основание за еднократно преизчисляване на индивидуалния коефициент при условията на ал. 3на § 7 от ПЗР на КСО. Съгласно чл. 21, ал. 3 от НПОС лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест след 1 януари 2000 г. могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по благоприятно за тях. Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост до 31 декември 1999 г., като преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението. С молба вх. № 1369 от 11.03.2003 г. Васил Драголов е поискал такова преизчисляване за посочен в удостоверение обр. УП-2 № 49 от 05.02.2003 г. базисен период от 01.12.1986 г. до 30.11.1989 г., което като по-неблагоприятно е било отказано с разпореждане № 7/26.03.2003 г. на ръководител "ПО" при СУСО. Съгласно заключението на вещото лице, ИК на жалбоподателя изчислен при условията на чл. 70 от КСО върху осигурителния доход от тригодишния период по УП-2 № 49 от 5.02.2003 г., е определен на 1, 767 и е по-неблагоприятен от индивидуалния коефициент 1, 782, въз основа на който е била изчислена пенсията на жалбоподателя. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Софийския градски съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Решаващият съд е обсъдил фактическата обстановка по спора подробно и последователно, и е изложил съответните правни изводи, които намират опора в действащото пенсионно законодателство към момента на отпускане на личната пенсия за изслужено време и старост на касатора (1993 г.), към момента на прилагане на § 7 от ПЗР на КЗОО, както и разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от НПОС. Неоснователен е доводът на касатора, че щом като пенсията му е отпусната при действието на ЗП (отм.), разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване са неотносими и неприложими при изчисляването на размера й. На основание § 3 от ПЗР на НПОС личната пенсия за изслужено време и старост на Васил Драголов Драголов, отпусната по ЗП (отм.), е приравнена на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и всички промени в размера й след влизане в сила на КСО и преизчисляването й от 01.01.2000 г. са извършени съгласно материалноправните разпоредби на кодекса. Правилно съдът е приел, че няма основание при изчисляване размера на пенсията да се вземе предвид доход, върху който не са дължими и внесени осигурителни вноски. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, състоящо се в несъобразяване с изрично изразеното становище от жалбоподателя, че не поддържа искането за изчисляване на пенсията по удостоверенията обр. УП-2 № 49/05.02.2003 г., № 336/13.01.2005 г., № 727/05.10.2005 г. и № 283/15.09.1997 г., поради това че базисните периоди по тях са по-неблагоприятни за пенсията в сравнение с удостоверение УП-2 № 254/14.07.1993 г., което единствено поддържа като по-благоприятно за нейния размер. Както вече се посочи, предмет на съдебния спор е отказът на осигурителния орган да изчисли пенсията на жалбоподателя по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС за посочения от същия тригодишен базисен период по удостоверение обр. УП-2 № 49/05.02.2003 година. Недопустимо е в съдебното производство да се правят искания и преценяват доказателства, които не са били релевирани пред административния орган в производството по издаване на оспорения административен акт. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Като е преценил законосъобразността на оспореното Решение № 355/12.06.2003 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 7/26.03.2003 г. на ръководител "ПО" в съответствие с приложимите при издаването им материалноправни разпоредби на КСО и НПОС и не е възприел тезата на жалбоподателя за прилагане на отменените от 1.01.2000 г. норми на ЗП и ППЗП първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,