Решение № 6752 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1767/2009 г.

Решение № 6752 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1767/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Бургас, подадена от процесуалният представител мл. юрк. Алексиева срещу Решение № 1029 от 19.11.2008 г. по адм. д. № 838/2008 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици и алтернативно - отмяна на решението в частта за разноските, поради прекомерна завишеност на адв. възнаграждение. Ответникът Васил Гогов, действащ като ЕТ "Експрес В. Г. - Васил Гогов" не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-278/09.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "заведение за обществено хранене-ЗОХ", изпълнен от неизвестен извършител на територията на морски плаж "бутамята", землището на с. Синеморец, Община Царево. За да постанови този правен резултат, съдът е взел предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, съгласно която обекта, предмет на премахване по процесната заповед не е идентифициран - по схемата на разположение на обектите на морски плаж "бутамята" фигурират 4 обекта на ЗОХ под № № 1, 2, 3 и 4, като № № 2, 3 и 4 са идентични по параметри на застрояване, технически характеристики и предназначение. Процесният обект не е различим и определим и по приложената към констативния акт снимка. С оглед на това, съдът е приел за незаконосъобразна оспорената заповед, поради наличие на съществен порок - липса на предмет. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 6 от 07.03.2008 г. са за обект - незаконен строеж, съставляващ "заведение за обществено хранене-ЗОХ", изпълнен от неизвестен извършител на територията на морски плаж "бутамята", землището на с. Синеморец, Община Царево, описан с точни размери и четирискатен дървен покрив, който продължава като навес върху площадката, са пресъздадени и в мотивната част на процесната заповед. От приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза се установява, че на морски плаж "бутамята", по приложената схема на разположение на обектите фигурират 4броя ЗОХ, които са изградени и съществуващи на място. Първия от тях е описан с точни размери и едноскатен покрив, но останалите три са абсолютно идентични по вид, параметри и предназначение и не може да се установи за кой от тях се отнася разпореденото с оспорената заповед премахване. Това препятства преценката за законосъобразност по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и съставлява съществен порок на административния акт -засягане на формата до степен на липса на волеизявление, т. е. невъзможност за пораждане на правни последици, поради неидентифициран предмет (обект). Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Касационната жалба е неоснователна и по отношение на алтернативното искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част за разноски и редуциране размера на същите, поради прекомерна завишеност на адвокатския хонорар. Разноските са присъдени в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК - "когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". Освен това до приключване на устните състезания пред административния съд от ответника ДНСК-София не е направено искане за намаляване размера на претендираните по представения списък по чл. 80 ГПК разноски. Предвид това, обжалваното решение се явява законосъобразно и в тази част и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,