Решение № 406 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 537/2012 г.

Решение № 406 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 537/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на "Национална агенция по приходите", [населено място] срещу решение № 372 от 20.01.2012 г. по гр. дело № 11786/2011 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 40177/2009 г. на Районен съд [населено място] са уважени искове на основание чл. 344, ал. 1 от КТ. Уволнението е отменено поради това, че при направено предложение от служителя за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, работодателят не е успял да го уведоми, че е приел предложението, в едноседмичен срок. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон с оглед неправилното му тълкуване и прилагане. Няма изискване на закона работодателят да спазва писмена или процесуална форма при уведомлението по чл. 325, т. 1 КТ, че е приел предложението договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. Правилата за връчване на съобщения по реда на ГПК не могат да се прилагат, за да се обоснове отмяна на уволнението, при надлежно изразено съгласие. Ответникът в касационното производство Г. П. В. оспорва жалбата. Правилно е съображението на въззивния съд, че при неспазена процедура по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, срокът за която е седмодневен, не е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. С определение № 1112 от 4.10.2012 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба, за да даде тълкуване на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ относно седмодневния срок за уведомяване, в отговор на въпроса на защитата, при отправено от работника или служителя писмено предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по което работодателят в срок и писмено е изразил съгласието си, предпоставя ли добросъвестното упражняване на задължението за уведомяване, чрез връчване на нарочна заповед, с която трудовото правоотношение се прекратява, връчване и на съобщение за това в седмодневния срок, при положение, че след депозиране на молба за освобождаване, служителят не се е явявал на работа, не е потърсил и получил известието, изпратено от работодателя по пощата с обратна разписка на домашния му адрес. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд III г. о приема следното: Срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато предложението е прието. При положение, че предложението е отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с изразено от работодателя писмено съгласие, но служителят е напуснал работното си място и е престанал да се явява на работа, извод за незаконосъобразно прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде направен в резултат на констатацията, че работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в седмодневния срок, на домашния адрес. Срокът е свързан с правото да се заяви приемане на предложението, а не със съобщаване на последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е настъпило. Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага предложението и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата страна. Касационната жалба е по същество основателна. Като е дал обратно разрешение по случая и е приел за незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор при взаимно съгласие единствено поради факта, че работодателят не е успял да връчи съобщение на отсъстващия служител в седмодневен срок, т. е съобщението, изплатено по пощата с обратна разписка, се е върнало от домашния адрес на ищеца като непотърсено в срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, Софийски градски съд е постановил незаконосъобразно решение, като неправилно е интерпретирал и изтъкнал като обосновка приетото в реш. № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. 1109/2009 г. IV г. о на ВКС по отношение фактическия състав на прекратителното основание на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. По делото е установено, че при наличие на писмена молба от 5.11.2008 г. до Директора на НАП за освобождаване от заеманата длъжност, чиито авторство ищецът не оспорва като свое, съгласието е изразено с поставената върху самата молба резолюция "Да, считано от 5.11.2008 г." като молбата е подписана от работодателя, но не в присъствие на служителя. Отрицателното твърдение на ищеца, че не е "подавал молба на 5.11.2008 г." разбирано като физическо действие, или в юридически смисъл, не е равнозначно на оспорване на документ. В случая ищецът е този, който е следвало при оспорване на датата да проведе доказване, че молбата е антидатирана, но твърдение, съответно оспорване в тази насока, не е било заявено в процеса. Тъй като след депозиране на молбата, за което няма данни да е станало без негово знание и участие, служителят не се явил повече на работа, уведомление за резултата е било изпратено на следващия ден по пощата. Известието е върнато на подателя като непотърсено. Независимо от неуспешната размяна на последващата кореспонденция обаче, налице е документ, обективиращ съгласието и на двете страни прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие да настъпи на датата 5.11.2008 г. и не е установен друг факт, в резултат на който действието на трудовия договор да се счита за продължено за един по-късен момент на "узнаване". За да бъдат направени изводите, които ищцовата защита поддържа по същество, следвало е ищецът да направи съответните твърдения и да ги докаже. Неоснователен е довода на ищеца, че щом в молбата от 5.11.2008 г. липсва позоваване на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като законов текст или съдържание, не може да се направи извод служителят да е отправил предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. За основанието е достатъчно изразената воля за освобождаване от заеманата работа - в случая тя е обективирана, съответно предложението да е своевременно прието и работодателят да е предприел действията, необходими за узнаване на основанието. При горните обстоятелства, освен че оспорваното прекратяване при взаимно съгласие е настъпило, искът е предявен и след срока по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, който е двумесечен и тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Исковата молба е постъпила в съда на 12.08.2009 г. Възражението за изтекла давност е направено своевременно от ответника, в срока за отговор на исковата молба и е основателно. Решението на Софийски градски съд следва да се отмени, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. Настоящата инстанция следва да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да бъде отхвърлен по същество и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Началник сектор" и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, в частта до размера на сумата 6391,80 лева. До пълния предявен размер искът по 225, ал. 1 КТ е отхвърлен и в тази част решението на първоинстанционния съд е потвърдено, като същото не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото ищецът Г. П. В. следва да заплати разноските на ответника. Касаторът в касационната жалба е поискал присъждане на "направените" разноски, които за настоящата инстанция са в размер на 30 лева. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е заявено пред настоящата инстанция, поради това не се определя и присъжда извън вече присъденото от въззивния съд, с оглед частта, в която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.