Решение № 14564 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2013 г.

Решение № 14564 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Акиф Кемал Керим против по адм. дело № 142/2013 г. на Административен съд Русе. С него се отхвърля оспорването му на решение № ПО-40/2.4.2013 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане № 49 от 1.2.2013 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, следствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилните изводи на съда за пропускане на сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, поради което началната дата на отпускане на пенсията е неправилно определена. Ответникът - директор на ТП на НОИ Русе не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът е съобразил правно-значимите факти, относими към датата на инвалидизиране на жалбоподателя, както сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО като е извел правилен извод относно началната дата на отпускане на пенсията - дата на подаване на заявлението в ТП на НОИ. При липса на законово основание тя да бъде отпусната от датата на инвалидизирането. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима решение № 15 от 22.5.2013 г. като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Акиф Кемал Керим срещу цитираното решение на директора на РУ "СО" Русе, постановено в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО. С него се отхвърля жалбата му и се потвърждава разпореждане № 49 от 1.2.2013 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Русе. С последното се отпуска лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, считано от 7.1.2013 г. до 1.11.2015 г. за всички. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, във връзка с началната дата - 7.1.2013 г. - датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ, а не от 24.2.2012 г. - датата на инвалидизиране, определена от ТЕЛК. Твърди, че експертното решение, издадено на 13.11.2012 г. не е обжалвано, но не го е получил на датата на издаването, а през м. 12. по пощата, но не запазил пощенския плик. Твърди също така, че дори да се приеме датата на получаване на решението на ТЕЛК 13.11.2012 г., при необжалването му то влиза в сила на 28.11.2012 г. и от тази дата тече едномесечният срок за подаване на заявление в ТП на НОИ. Поради съвпадане изтичането на срока с новогодишните празници не било възможно подаване на заявлението, подадено непосредствено след тях, които обстоятелства не били проверени и съобразени от компетентния орган и поради това неправилно е прието, че срокът е пропуснат. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата в административната преписка и събраните пред съда е установил, че със заявление от 7.1.2013 г. до директора на ТП на НОИ Русе Акиф Керим е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност към което заявление е представил изискуемите документи, сред които и решение на ТЕЛК № 1770 от 13.11.2012 г., с което на жалбоподателя са определени 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с дата на инвалидизиране - 24.2.2012 г. При тези данни съдът е приел, че сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО не са спазени, поради което правилно датата, от която пенсиите се отпускат е датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ - 7.1.2013 г. Възражението за уважителните причини и датата на връчване са приети за неоснователни с оглед на събраните гласни доказателства и подписа в решението на ТЕЛК, че същото е връчено на 13.11.2012 г. При тези съображения жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно. В чл. 73 от КСО се посочва, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. В чл. 94, ал. 1 от КСО се предвижда, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в шестмесечен срок от тази дата, ако е подадено след този срок - от датата на подаването им. В чл. 94, ал. 3 от КСО предвижда, че пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК. В така цитираните разпоредби на КСО употребяват изразите "пораждане право на пенсия за инвалидност" и "придобиване на правото" . с оглед на което се поражда и настоящият спор. В чл. 68, ал. 1 от КСО се посочва, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст, съответна за мъжете и жените, и осигурителен стаж, съответно за мъжете и жените без да се урежда и да се различават момента на пораждане на това право. Налага се извода, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при определени предпоставки, предвидени в закона и упражняването му има различни последици, ако е в шестмесечен срок или след това. При пенсиите за инвалидност правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, придобива се считано от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/, с което се признава инвалидността и нейната начална дата. Поради това при пенсиите за инвалидност фактическият състав за упражняване на това право включва наличието на инвалидизиране с начална дата, влязло в сила решение на ТЕЛК и заявление пред ТП на НОИ за отпускане на пенсията. Поради усложнения фактически състав за отпускане на пенсия за инвалидност придобиването на това право съвпада с влизане в сила на решението на ТЕЛК, а не с датата на инвалидизирането, която дата законовият термин на чл. 73 КСО въвежда. Приложимата в случая разпоредба на първо място е чл. 94, ал. 3 от КСО, която предвижда начална дата на отпускане на пенсията датата на заявлението до ТЕЛК - 29.2.2012 г. посочена в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе. След като е установено, че едномесечният срок за подаване на документите за пенсиониране, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, е пропуснат, то пенсията не би могло да бъде отпусната, считано от датата на заявлението до ТЕЛК - 29.2.2012 г. В случая благоприятната възможност на специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО не може да намери приложение, но следва преценката на приложение на чл. 94, ал. 1 от КСО като обща разпоредба. В случая претенцията на жалбопадателя е тази дата да бъде датата на инвалидизирането - 24.2.2012 г., която претенция е неооснователна. Както се посочи датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност в случая е датата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, с което се признава трайната неработоспособност. Поради това шестмесечният срок следва да се брои от тази дата - влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК - 28.11.2012 г. При това фактическо положение шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е спазен и като обща разпоредба следва да намери приложение в случая. В крайна сметка се налага правния извод, че пенсията за инвалидност не може да бъде отпусната, считано от датата на инвалидизирането, тъй като тази дата не съвпада с датата на придобиване на правото на пенсия - влизане в сила на ескпертното решение. По благоприятният вариант, уреден в специалната хипотеза на чл. 94, ал. 3 от КСО - датата на подаване на заявлението пред ТЕЛК е неприложим в случая поради пропускане от жалбоподателя на едномесечния срок, поради което пенсиите следва да бъдат отпуснати считано от датата на влизане на експертното решение на ТЕЛК в сила. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване бъдат отменени като незаконосъобразни и делото - бъде върнато като преписка на административния орган за разрешаване на въпроса по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение