Решение № 1453 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, против решение 11437/10.07.2024 г., постановено по адм. д. 5860/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на Д. В. Б., гражданин на Русия, е отменено Решение 11755 от 28.07.2023г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и оставяне в сила на оспорения административен акт. Ответната страна - Д. В. Б., чрез упълномощен представител адв. Любенова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на Д. В. Б. е отменено Решение 11755 от 28.07.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с рег. УП-21916/25.10.2022г. при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. Административният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по молба на Б. за предоставяне на международна закрила с вх. РД09-3973 от 24.10.2022 г., към която били приложени национален паспорт и военен билет за чуденеца. На 15.12.2022г. е проведено интервю, от което е установено, че руският гражданин е влязъл на територията на страната легално на 07.10.2022г. с туристическа виза. Б. заявява, че е женен с три деца, но е разделен със съпругата си поради [заличен текст]. На проведено второ интервю на 16.03.2023г. изяснява страха си от споделяне на политическите си възгледи заради обстановката в страната по произход. Молбата за международна закрила е мотивирана с опасения за наказателно преследване от страна на руските власти заради [заличен текст] на молителя и от преследване поради опасения от военна мобилизация по повод войната в Украйна.Чуждият гражданин излага твърдения за лично участие в протестен митинг, на който е съдействал за изготвяне и разпространяване на протестни материали. Посочил е, че не е членувал в политически партии или организации, не е била арестуван, съден или осъждан, както и че не имал проблеми с армията и полицейските власти. От страна на ДАНС е изразено становище, че не възразява на чужденеца да бъде предоставена международна закрила, ако отговоря на условията на ЗУБ. С обжалваното Решение 11755 от 28.07.2023г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, отхвърлил молбата на Д. Б. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е приел, че чужденецът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както и спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на закона или да има данни за бъдещо такова. Не са доказани и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Посочено е още, че в твърденията на кандидата са налице съществени противоречия, поради което изложената бежанска история е приета за недостоверна. От правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 75, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че изводите на органа за отсъствие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са неправилни. Съдът е извършил анализ на чл. 10, пар. 1, б. г и б. д от Директива 2011/95/ЕС, от който достига до извод, че с оглед притежаваното от Б. военно звание, доказано с военен билет, за него съществуват обосновани опасения, че може да бъде мобилизиран. Съдът сочи, че в случая жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, като това преследване е по причина на неговата националност - гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група - лице от мъжки пол, което може да бъде мобилизирано и до което е изпратена призовка за явяване във военния комисариат. С доказателствата за горните обстоятелства, съдът е приел, че са налице хипотезите на т. 169 - т. 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН. На следващо място, съдът приема, че жалбоподателят отговаря на определението за бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно поради основателни опасения от преследване по причина на неговата [заличен текст], както и по причина на неговите политически мнения, идеи или убеждения, както и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като дискриминационно наказание във връзка със [заличен текст]. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав приема за правилен оспорения съдебен акт. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговата отмяна. Административният съд правилно е обсъдил бежанската история в съвкупност с актуалната обстановка в страната на произход, в резултат на което е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му относно [заличен текст]. Разпоредбата на член 10, параграф 1 от Директивата дава легално определение на понятието "определена социална група", принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване. За целта членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Съдът на Европейския съюз е тълкувал понятието "определена социална група" в Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по делото съединени дела X и Y и Z, C199/12 C201/12. В това решение, основополагащо за тълкуването на понятието, е прието, че [заличен текст] на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. В конкретния случай наличието на законодателство, насочено срещу правата на [заличен текст] общността, позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Административният орган е следвало да обсъди същността на законодателството против [заличен текст] в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Подобно законодателство би било от естество да наруши чл. 8 ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата на основните права в ЕС. При тези условия, съгласно т. 58 от цитираното по-горе решение на СЕС, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основателни опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на член 2, буква в) във връзка с член 9, параграф 3 от Директивата. Обстоятелството, че той не е заявил публично [заличен текст], не означава, че от него следва да се очаква да продължи да я прикрива при завръщането му в страна на произход, с цел избягване на дискриминационно отношение. Действително, неприемане на политическия режим в страната на произход, сам по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради позицията си. В Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците е посочено, че към понятието "опасения" - душевно и субективно състояние, се добавя и прилагателното "основателни". Това означава, че статутът на бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация. Следователно, изразът "основателни опасения" съдържа както субективен, така и обективен елемент и при установяването дали съществуват основателни опасения, трябва да се вземат под внимание и двата елемента. В настоящия случай административният орган и съда са пропуснали наличието на доказателства и други официални данни, които свидетелстват за обективния характер на изказаните от Д.Б. опасения. Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 /относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/, когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за "основателни". В решението си по съединени дела C-199/12, C 200/12 и C 201/12 обаче, СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се "опасява" от преследване в бъдеще. На следващо място § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/, съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, както и на § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. От доказателствата по делото безспорно се установява, че кандидата за закрила е лице отбило военна служба, още повече е представил военен билет серия ГД 0258245, издаден на 08.06.2005 г., с посочено воинско знание лейтенант с команден профил. Във връзка с § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение. По изложените мотиви за липса на сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение