Решение № 3936 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2013 г.

Решение № 3936 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП). Образувано е по касационна жалба на "Рекламна агенция - Булмедия" ЕООД, ЕИК 175157529, гр. Своге, представлявана от управителя й Найден Тодоров, срещу решение № 127 от 7.10.2013 г., постановено по адм. дело № 495/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АИО-12-14/13.02.2013 г. на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Добрич при Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът - директорът на ОПУ - Добрич, чрез юрк. Димитрова, в писмените си бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Рекламна агенция - Булмедия" ЕООД срещу Заповед № АИО-12-14/13.02.2013 г. на директора на ОПУ - Добрич, с която е отнето разрешение № 43 от 22.12.2011 г., издадено от ОПУ - Добрич за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път II-29, км 37+840 - дясно, с площ 32 кв. м, собственост на оспорващото дружество. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП за отнемане на издаденото разрешение от административния орган. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е счел, че касационният жалбоподател не е заплатил дължимата такса съгласно Тарифа за таксите, които се събират от АПИ за III-то и IV-то тримесечие на 2012 г. и за първото тримесечие на 2013 г. Посочил е, че с издаване на разрешението дружеството е било уведомено, че при неплащане на дължимите такси, същото ще бъде отнето. Това задължение възниква по силата на чл. 18, ал. 2 ЗП и е отразено в т. 10 от разрешението. В мотивите си съдът е приел, че липсата на данни за връчване на отнетото разрешение на дружеството, не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, т. к. разрешението е издадено по искане на жалбоподателя и следователно същият е заинтересован да следи за неговото постановяване. Още повече между страните не е спорно, че разрешението е породило правни последици и касаторът се е възползвал от него и продължава да ползва рекламното съоръжение. В заключение решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 26, ал. 9 ЗП, предвиждащ, че разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за правния спор факти, като въз основа на тяхната преценка правилно е приел издаденият административен акт за законосъобразен. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правнорегламентирана дейност, осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят, изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил и заплащането на съответната държавна такса. Лицето, получило разрешение по чл. 26, ал. 9 ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения, както и да заплаща дължимите такси. Неизпълнението на задълженията на титуляра, предвидени в разрешението и неплащането на дължимите такси, по аргумент на чл. 26, ал. 9 ЗП, респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62 от 13.07.2001 г., НСПП/Наредбата) е въведено като основание за отнемане на разрешението. Въз основа на ангажираните доказателства, решаващият съд вярно е установил, че към момента на издаването на оспорената заповед е налице забавено плащане на дължимата такса за посочения период, което не е опровергано от касатора пред настоящата инстанция. Нарушението е съответно на визираното в разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП правило, предвиждащо при забавено плащане на дължимите годишни такси и продължаващо ползване на пътя, издаденото разрешение да се отнема. Срокът за плащане на таксите е определен в чл. 22, ал. 4 на Тарифата за таксите, като съгласно новелата на чл. 23, таксите се плащат на равни тримесечни вноски до 10 число на текущото тримесечие. В конкретния случай "Рекламна агенция - Булмедия" ЕООД, като титуляр на Разрешение № 43 от 22.12.2011 г., издадено от ОПУ - Добрич не е изпълнило задълженията си за заплащане на дължимата такса за III-то и IV-то тримесечие на 2012 г. и за първото тримесечие на 2013 г. в срок, като същевременно към датата на издаване на заповедта е продължило извършването на специалното използване на пътя, т. е. налице са и двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП за отнемане на разрешението на дружеството. Предвид това, обоснован от фактическа и правна страна е изводът на решаващия съд, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, при която хипотеза административният орган следва да отнеме издаденото на жалбоподателя разрешително. Разпоредбите на чл. 26, ал. 9 с. з. и чл. 7 НСПП също предвиждат, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, визирани в тях. В този контекст, правилно е прието, че неплащането на дължимата такса е основание за отмяна на разрешението, което обосновава прилагането на чл. 26, ал. 9 ЗП. Неоснователно е възражението на касатора, че разрешението не му е било връчено, което според него води до липса на предмет на оспорената заповед. Въпреки, че разрешението не е връчвано на дружеството, видно е, че то е породило правното си действие и касаторът е черпил права от него, а дължимата такса е била заплатена от издаване на разрешението до края на 2011 г., както и за второто тримесечие на 2012 г., включително. Още повече между страните не е спорно, че титулярът се е възползвал от разрешителното и продължава да ползва рекламното съоръжение. Жалбоподателят не е ангажирал и доказателства за прекратяване експлоатацията на рекламните съоръжения, съгласно т. 8 от разрешението. Първоинстанционния съд е обсъдил всички относими за спора факти и правилно е приложил материалния закон. Пред настоящата инстанция не се установиха визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Рекламна агенция - Булмедия" ЕООД бъде осъдена да заплати на ОПУ - Добрич сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,