Решение № 10262 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14680/2009 г.

Решение № 10262 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14680/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Борислав Стойнев Борисов срещу решение № 79 от 30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1422/2009 г. от Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1306 от 28.03.2008 г. на директора на Агенция "Митници", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, при което е направил неправилни изводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови ново, с което да потвърди заповедта. Ответникът чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административeн съд - пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Борисов против заповед № 1306 от 28.03.2008 г. на директора на Агенция "Митници", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и съответно предявеният иск за обезщетение за времето през, което е останал без работа, оставил е без разглеждане жалбата му, в която се иска възстановяване на заеманата длъжност и е прекратил производството в тази му част. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. От същите по безспорен начин е установено, че на 18.01.2008 г. Борисов осъществил митнически контрол на стоката, превозвана с товарен хладилен камион с рег. № SK933 RP/ SK927 RF. Същият осъществил документален контрол на декларацията и придружаващите я митнически документи, като в клетка D - "Контрол на отправно митническо учреждение" на транзитната митническа декларация удостоверил, че на товарното помещение са поставени българска митническа пломба № СА 0673421 и пломба № 90 без да отрази обстоятелството, че последната не е от използваните от българската митническа администрация пломби. При извършената последваща проверка е установено товарното помещение на камиона не е пломбирано с посочената българска пломба № СА 0673421, а чуждестранната пломба е с № 136. По този начин Борисов не е взел необходимите мерки за идентифициране на стоките, за да осигури спазването на митническия режим, с което нарушил разпоредбите на цитираните в нея норми на ЕС, допуснал е да бъде отклонена стока под митнически контрол, с което е нарушил чл. 56, т. 7 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенцията, при което правилно е прието, че същият е извършил нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Правилни са изводите на съда, че в случая е спазена предвидената в ЗДСл процедура относно налагане на дисциплинарното наказание. Същото е наложено от органа след изясняване на фактическата обстановка, образувано е дисциплинарно производство с резолюция на директора на АМ на 25.02.2008 г. поставена върху докладната записка с вх. № х4409/22.02.2008 г., с която е предложено да бъде образувано такова. Неоснователен е доводът на касатора, че не му е била предоставена възможност да представи писмени обяснения, тъй като срокът бил твърде кратък. Същият е депозирал писмени обяснения за случая още на 23.01.2008 г. в хода на извършваната проверка по случая, при което следва, че същият е бил наясно от най-ранния етап на извършваната проверка относно извършеното от него нарушение и е разполагал с достатъчно време за де се подготви. Не се спори по делото, че същият е поканен писмено с писмо изх. № 4409/17.03.2008 г. от Директора на АМ да се яви на 19.03.2008 г. в Инспектората на АМ за запознаване с материалите по дисциплинарната преписка, както и в кабинета на директора на АМ за изслушване. От приложения протокол се установява, че изслушването е извършено от 15 до 15,30 часа на същата дата, от което следва извод, че на Борисов е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка, след което е дал и обясненията си. Обстоятелството, че писмените обяснения по случая са депозирани от Борисов в хода на извършваната от Инспектората проверка опровергава твърденията, че не му е била предоставена възможност да депозира такива. Напротив дадени са писмени обясения, като изложените от него факти в тях са били обсъдени от органа при налагане на наказанието. Неоснователен е и доводът, че съдът неправилно не е кредитирал представената от него писмена декларация от 11.05.2009 г. Съдът обстойно е обсъдил съдържанието на същата, като правилно е установил, че в нея е отразена друга дата - 17.12.2008 г. за извършване на митническата проверка, която дата е неотносима към случая. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Правилно съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че акта е издаден от компетентния орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗДСл - директора на Агенция "Митници", в качеството му на орган по назначаването. Същият е в предписаната от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Борисов, в качеството му на държавен служител не е изпълнил вменените му задължения за правилното и точно изпълнение на нормативните актове, както и на вътрешно административните актове, свързани или отнасящи се до дейността на митницата, с което безспорно е нарушил посочените по-горе разпоредби. От събраните доказателства безспорно е установено, че в случая фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед са били налице, при което правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Ето защо настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния съд, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение