Решение № 5575 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2013 г.

Решение № 5575 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 754 от 16.07.2013 г. по адм. дело № 369/2013 г. на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 431/21.02.2013 г. на същия административен орган, с която на Валентин Недев Димитров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатите от Димитров дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димитров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР орган. Аргументирано е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Правилно е преценено, че независимо от външното съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) заповедта не съдържа мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, както и съображения във връзка с цялостното поведение на държавния служител. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, но в нарушение на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от закона не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани и обсъдени всички относими доказателства. В случая не са събрани доказателства, които да изяснят задълженията на полицай Димитров при обучението на Михайлов и съответно правомощията на последния, такива, които да установяват категорично напускането на работното място от страна на служителя през посочения в заповедта период (обясненията на полицай Николай Михайлов, според които е работил само под ръководството на Димитров, не са обсъдени), както и такива относно цялостната служебна дейност и поведение на наказания служител. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Правилно е преценено, че от страна на Димитров, старши полицай в 03 група на Граничен контролно - пропускателен пункт I степен - Калотина не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/1998 г. за работа с автоматизираната информационна система "Граничен контрол" и на чл. 19, ал. 2 от Организационно-технологични правила за работа с автоматична система "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Цитираните текстове задължават служителите от Главна дирекция "Гранична полиция", извършващи гранични проверки да не разкриват (да пазят в тайна) и да не позволяват на други длъжностни лица да ползват индивидуалната им парола за достъп до автоматизираната информационна система "Граничен контрол". В случая е установено, че на 6.09.2012 г. от 18.40 до 20.00 часа полицай Димитров сам е въвеждал паролата си за достъп до системата, а работа на полицай Михайлов през този период в системата е провеждана само под контрола на обучаващия служител полицай Димитров. В този смисъл са обясненията на двамата служители, които не се опровергават от останалите доказателства. Не е установено и нарушение на т. 3 от Правила за експлоатация на модул "Ротация", рег. № 52975/21.12.2010 г., утвърдени от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". В случая след началната ротация и разпореждането на началник смяната на 6.09.2012 г. полицай Димитров заема АРМ № 20 за обработка на излизащите от страната товарни автомобили. Не се установява през времето от 18.40 ч. до 20.00 часа същия да напуска работното си място. Представените записи от камери не са достатъчно ясни и обхващат ограничен периметър. Освен това тези данни са в противоречие с обясненията на полицай Михайлов, който поддържа, че е на посочената дата е работил под контрола на Димитров. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна на служителя Димитров не са допуснати посочените в заповедта нарушения и не са налице основания за неговото санкциониране. Ето защо като отменя заповедта по тези съображения, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението на съда за липсата на допуснати от Димитров нарушения на цитираните заповеди на министъра на вътрешните работи и на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" и на служебните задължения се основава на анализ на ангажираните писмени доказателства, както и на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които не установяват нарушения на правилата за робата с индивидуалната парола за достъп до автоматизираната информационна система "Граничен контрол", както и напускане на работното място за посочения в заповедта период. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Главна дирекция "Гранична полиция" следва да заплати на Димитров сумата 400.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,