Решение № 1981 от 22.2.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с искане, подадено от Консорциум "Интини - Сиконко" ДЗЗД, гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Б. Петров, за отмяна на влязло в сила решение 5625 от 09.06.2022 г., на основание чл. 239, т. 4 от АПК, постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело 9949/2021 г., с което е оставено в сила решение 2692/21.04.2021 г., постановено по адм. дело 2728/2019 г. по описа на Административен съд - София град. Според молителя са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като за същото искане и за същото основание има влязло в сила решение на ВАС решение 6059/10.05.2018 г., постановено по адм. дело 1702/2018 г., като второто по време решение противоречи на първото. Ответникът директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Василева, в представен писмен отговор моли искането за отмяна да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд - Петчленен състав, Първа колегия, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело 1702/2018 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е образувано във връзка с подадена касационна жалба на Консорциум "Интини - Сиконко" ДЗЗД срещу решение 7432 от 06.12.2017 г., постановено по адм. д. 3849/2017 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на консорциума срещу Ревизионен акт Р-2215-1402410-091-01 от 21.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение 370/13.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". С постановеното решение 6059/10.05.2018 г. по посоченото дело, тричленният състав на ВАС е отменил решение 7432 на Административен съд- София град, постановено по адм. д. 3849/2017 г. в частта му, в която е била отхвърлена жалбата на Консорциум "Интини - Сиконко" ДЗЗД против ревизионен акт Р - 2215 - 1402410 - 091 - 01 от 21.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение 370/13.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък както следва: за периода 02.2009 г. - 12./2009 г. в размер на 3 196,99 лв. ведно със съответните закъснителни лихви; и за данъчен период 2011 г. в размер на 47 719,13 лв. ведно със съответните закъснителни лихви, като вместо него е постановил отмяна на ревизионния акт в частта, в която на Консорциум "Интини - Сиконко" ДЗЗД са установени задължения за корпоративен данък както следва: за периода 02.2009 г. - 12./2009 г. в размер на 3 196,99 лв. ведно със съответните закъснителни лихви; и за данъчен период 2011 г. в размер на 47 719,13 лв. ведно със съответните закъснителни лихви. С решението е оставено в решение 7432 на Административен съд- София град, постановено по адм. д. 3849/2017 г., в останалата му обжалвана отменителна част и Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София е осъдена да заплати на Консорциум "Интини - Сиконко" ДЗЗД разноски по делото за всички инстанции. С решението, чиято отмяна се претендира, Върховният административен съд, първо отделение, е оставил в сила решение 2692/21.04.2021 г., постановено по адм. дело 2728/2019 г. по описа на Административен съд - София град и е осъдил Консорциум "Интини Сиконко" ДЗЗД гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Оспореният в това производство административен акт е Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П 22221518198157 004 001/29.11.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 255/12.02.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, с което е отказано възстановяване на недължимо платен корпоративен данък от 2011 г. до 2012 г. в размер на 128 779,21 лв. Според мотивите на съдебното решение, от данните по делото се установява, че с ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., която е подадена на 27.03.2013 г. е коригирана счетоводна грешка за минали години, вкл. и за 2011 г. С ревизионния акт от 21.10.2014 г., който е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело 3849/2017 г. на АССГ, респ. адм. дело 1702/2018 г. на ВАС, Първо отделение не се установи приходните органи да са задължили консорциума с допълнителни задължения за корпоративен данък за 2012 г. (2012 г. не е била предмет на оспорване на ревизионния акт нито по административен, нито по съдебен ред), като в даденото становище от приходните органи по повод жалбата на консорциума срещу ревизионния акт от 21.10.2014 г. е посочено, че в него не е призната корекцията, посочена в ГДД за 2012 г. по реда на чл. 75 ЗКПО, с която се е искало вместо декларирания в ГДД за 2011 г. корпоративен данък, сумата да се отчете в намаление. Оплакванията, обективирани в искането за отмяна, са за липса на задължения за корпоративен данък, произтичаща от произнасянето във връзка с обжалването на Ревизионен акт Р-2215-1402410-091-01 от 21.10.2014 г. Това на практика представляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което са неотносими към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК. По отношение на посоченото от молителя правно основание, а именно чл. 239, т. 4 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. Противопоставимите според молителя решения са постановени в двуинстанционното производство по обжалване съответно на ревизионен акт и акт за прихващане или възстановяване, като основното му възражение е, че макар административните актове да са различни, обективните предели на силата на пресъдено нещо досежно данъчното задължение за корпоративен данък за конкретния период напълно съвпадат. Тази теза не може да бъде споделена. Въпреки че процесният АПВ е издаден при съобразяване на решението на ВАС, първо отделение по адм. дело 1702/2018 г., предмет на двете съдебни производства са два различни по характер и правно основание административни акта. Ето защо при липсата на постановено "друго влязло в сила решение", което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като производството по отмяна е извънинстанционно по реда на АПК, а чл. 161 от ДОПК регламентира дължимост на разноските за инстанционните производства. По изложените съображения, Върховен административен съд, Петчленен състав, Първа колегия