Решение № 90 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2016 г.

Решение № 90 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. против решение № 131/15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 143/2016 г. от състав на Окръжен съд - Габрово. Ответникът М. на з. оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Ответникът Р. - Г. оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 333 КТ в случаите, в които се прекратява трудово правоотношение на основание чл. 19а ЗАдм. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В този случай, съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Поради спецификата на основанието за уволнение, за него не се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, сред които не е включено прекратяването на трудовите правоотношения по чл. 19а ЗА. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Съдът е приел, че по отношение на предявения иск и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага Закона за администрацията, като съгласно разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган, който е горестоящ на работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. Прието е, че когато договорът е с лице по чл. 19 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл. 19а ЗА и преценката за това, дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като неговата преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Изводите на съда са правилни, доколкото по делото е установено, че правоотношението е прекратено от органа, който е назначил ищеца на работа, като проверка относно целесъобразността на това прекратяване е недопустимо да се извърши в рамките на съдебното производство относно обжалването на законосъобразността на прекратяването на правоотношението, по съображенията, изложени в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. С оглед същия отговор, служителят, чието трудово правоотношение е възникнало на основание разпоредбите на ЗАдм, не се ползува със закрилата по чл. 333 КТ, поради което решението на въззивният съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба Министерство на здравеопазването следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 1 пр. първо НЗПП. Водим от горното, състава на ВКС