Решение № 12570 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2010 г.

Решение № 12570 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Роберто Емилов Стоянов, от гр. София, против решение № 2674 от 29.07.2010 г., постановено по адм. д. № 870/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Роберто Емилов Стоянов против заповед № 9850/16.12.2009 г. на директора на агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че Роберто Емилов Стоянов е заемал длъжността "старши инспектор" в Регионална митническа дирекция - София, Митница Калотина. До приемане на новия устройствен правилник на агенцията и утвърждаване на длъжностното разписание в сила от 15.12.2009 г. за длъжността "старши инспектор" са били предвидени 53 бр., а след това 34 бр. Със заповед от 12.11.2009 г. органът по назначаването е утвърдил процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като същата е приложение към заповедта. В част трета от процедурата са регламентирани правилата за съкращаване на длъжностите, заемани по служебно правоотношение, съобразно които следва да се назначи комисия, която да оцени всички служители от съответното учреждение, заемащи предвидената за съкращаване длъжност, по критерии за подбор, подробно описани в процедурата. Комисията следва да класира служителите във възходящ ред според получените от тях оценки, като въз основа на получените резултата комисията предлага за съкращаване служителите с най-ниски оценки, съобразно роя на длъжностите, определени за съкращаване (т. 21-24.3 от процедурата). Със заповед от 1.12.2009 г. директорът на Агенция "Митници" е назначил комисия за извършване на подбор в Митница Калотина в т. ч. и за длъжността, заемана от Роберто Стоянов. С протокол от 7.12.2009 г. назначената комисия е оценила, определените за участието в подбора служители, като от всички, заемащи длъжността "старши инспектор" жалбоподателят е бил сред 19 държавни служители, получили най-ниска оценка - 73 точки. При така установената фактическа обстановка законосъобразно първоинстанционния съд е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Стоянов, като независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да я изпълняват. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от касатора длъжност. В случая е спазена и утвърдената процедура за съкращаване на персонала на агенция "Митници" като касаторът е участвал в подбора и е бил оценен съобразно приетите критерии. Неправилни са изводите на съда за неприложимост, на приетите от органа по назначаването, правила за подбор, но това не е довело до незаконосъобразност на крайния извод за неоснователност на оспорването. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Ето защо ако съдът установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Това значи да прецени, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3, а ако не е имало и такова решение - имало ли е решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4. Ако поне едно от тези правила е нарушено, актът следва да бъде преценен като несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Действително в Закона за държавния служител не е предвидено да се извършва подбор при съкращаване на длъжности, преценката за това кои държавни служители ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на органа. Това обаче не означава, че ако органът по назначаване създаде вътрешни правила при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, то не следва да ги спазва. След като административният орган е приел свои правила, при които да упражни преценката си кой служител да остави на работа и с кой да прекрати служебното правоотношение, оповестил е тези правила публично пред служителите на Агенция "Митници", то тези правила стават част от нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност, докато са действащи. Издадената заповед и утвърдените с нея правила за извършване на подбора са вътрешнослужебни актове и като такива са задължителни и за издателя им. По арг. на чл. 13 от АПК утвърдената процедура за съкращаване очертава вътрешните правила при упражняване на оперативната самостоятелност на органа по назначаването по прилагане на закона и постигане на целите му. Същите са гаранция за реализиране на основните принципи на административното производство за откритост, достоверност и пълнота на информацията, както и публичност и прозрачност в производство по издаване на административния акт и същевременно осигуряват и съответствието на акта с целта на закона, а именно предвид определените от органа по назначаването критерии за извършване на подбор, на работа да останат лицата, притежаващи най-добра професионална подготовка и компетентност. В случая, както беше отбелязано по-горе тези правила са спазени. Доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради закриване на митница Калотина, считано от 16.12.2009 г. са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че длъжността на жалбоподателя е прекратена съобразно последното действащо длъжностното разписание на Митница Калотина, което е и фактическото основание за издаване на оспорената заповед. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗДСл. и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Роберто Емилов Стоянов да заплати на Агенция "Митници" сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,