Решение № 13936 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2019 г.
ВАСIV отделение18.10.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1137/27.05.2019 г. по адм. д. № 1408/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1247/19.06.2019 г. по адм. д. № 1408/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13936 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производство се развива на основание чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Общинска избирателна комисия –Стамболийски, представлявана от Председателя А. Арнаудова, против Решение № 1137/27.05.2019 г. по адм. д. № 1408/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Твърди се, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не изпълнил задълженията си да укаже на страните за кои факти и обстоятелства следва да представят доказателства. Не били обсъдени доводите на административния орган, свързани с необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, вместо което се постанови друго, с което се потвърди решението на ОИК гр. Стамболийски или делото да се върне на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане. Ответната по касационната жалба страна - А. Мавродиев, не се явява в съдебно заседание. Чрез редовно упълномощен представител е депозирал писмен отговор, с който определя жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли. От Общинска избирателна комисия – Стамболийски, представлявана от Председателя е постъпила и частна жалба срещу Определение № 1247/19.06.2019 г. по същото дело /неправилно описано в частната жалба № 1217/, с което комисията е осъдена да заплати на Мавродиев направените по делото разноски в размер на 500 лева. Определението било недопустимо и неоснователно. По делото не бил представен списък на разноските и присъдената от съда сума не била прекалено завишена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на А. Мавродиев срещу Решение № 303 от 30.04.2019 г. на ОИК - Стамболийски, в частта с която са прекратени предсрочно правомощията му като общински съветник в Общински съвет – Стамболийски. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, Административен съд – Пловдив е отменил решението на ОИК като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото е установено, че производството пред ОИК е започнало по повод уведомление с изх. № 68/15.04.2019 г. по описа на Общински съвет – Стамболийски до председателя на ОИК - Стамболийски, съдържащо информация за отсъствие на общинския съветник Мавродиев от заседания на Общински съвет в града, в нарушение на чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА. Към уведомлението са приложени доказателства и е отправено искане за произнасяне от страна на ОИК, съобразно дадените му правомощия. ОИК е провела на 17.04.2019 г. заседание, за което е изготвен протокол № 42 МИ/HP. Взето е решение да бъдат предприети действия по уведомяване на Мавродиев по реда на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА. На 23.04.2019 г. е проведено ново заседание, на което е взето решение, уведомление до лицето да се изпрати в следствен арест - Пловдив. По делото е представена обратна разписка за пратка, адресирана до лицето на личния му адрес, на който е било че не пребивава. Писмото е върнато като непотърсено. Представена е бележка от куриерска фирма "Еконт", удостоверяваща изпращането на уведомление, но не са представени доказателства за надлежно връчване на книжата на адресата им. На 30.04.2019 г. е проведено заседание на ОИК и е взето оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 303/30.04.2019 г. на ОИК за прекратяване на правомощията на общинския съветник. При така установените факти, съдът е приел, че административния орган не е изпълнил вмененото му от законодателя задължение по чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА да уведоми в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 5, общинския съветник, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. И двете жалби са подадени от страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащи на оспорване актове и в сроковете АПК, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: ОИК е представила на вниманието на съда и в подкрепа на твърдяните от нея обстоятелства цялата административната преписка – обстоятелство, което не се оспорва от която и да е от страните. От представените материали, а именно писмо с обратна разписка и разписка от фирма "Еконт" не се установява пратките да са достигнали до техния адресат – А. Мавродиев. Съда е установил и приел твърденията на адв. Алекова, в качеството и на представител на ОИК, че изпращач на пратката до Мавродиев чрез фирма "Еконт" е ОИК. При така установеното и при липсата на твърдения за наличието на други доказателства, удостоверяващи надлежното и своевременно изпълнение на задължението по чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА от страна на административния орган, чието решение се оспорва, първоинстанционният съд е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на производството. С това си поведение, съдебния състав е изпълнил задължението си да даде възможност на страните да представят доказателства относно благоприятните за всяка от тях факти и обстоятелства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателства за наличието на други доказателства, оборващи извода за допуснато нарушение на процесуалните правила не са представени и пред настоящия съдебен състав въпреки възможността, визирана в чл. 219, ал. 1 от АПК. При така установеното следва единствено възможния извод, че такива доказателства са липсвали и по време на воденото пред АС – Пловдив производство. Твърденията за допуснато нарушение от страна на съда, довело до ограничаване на правото на защита на касационния жалбоподател са напълно неоснователни. Следва да се сподели извода, че след като в хода на административното производство не е спазена процедурата по чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА, са налице допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила, довели до ограничение на правото на защита на засегнатото от акта лице – общински съветник. Липсата на осигурена от административния орган на възможност за активно участие на засегнатото от производството лице винаги води до незаконосъобразност на приключващия производството акт. За пълнота следва да се отбележи, че настоящата инстанция намира, че решене по протокол № 44 МИ/НР от 30.04.2019 г. е незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на материалния закон. В случая е установено, че А. Мавродиев не е изпълнявал задълженията си на общински съветник след като му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", във връзка с образуваното срещу него наказателно производство /представени са доказателства, че лицето е било задържано към 19.02.2019 г. /. Задържането под стража е обстоятелство, което обективно възпрепятства общинския съветник да се яви в заседание и следва да се квалифицира като уважителна причина за неявяване. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховен административен съд, при съобразяване с основния правен принцип, налагащ презумпция за невиновност на едно лице до влизане в сила на осъдителна присъда, не може да се приеме, че причината е неуважителна, тъй като лицето само виновно се е поставило в невъзможност да участва в заседанията на общинския съвет. Поради ограниченията, наложени във връзка с взетата по отношение на Мавродиев мярка за неотклонение, свързани с липсата на възможност за свободна комуникация с лица извън ареста и получаване на информация, последния е бил и сериозно затруднен да узнае кога ще бъдат провеждани заседанията на Общинския съвет, на който е член. Напълно несъстоятелни са твърденията в жалбата за наличието на необходимост от приложение на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК. Нито в хода на административното производство, нито пред която и да е от съдебните инстанции са изложени твърдения за наличието на обстоятелства, което да наведат на извод за неотложност на предприетите от административния орган действия, имащи за цел осигуряване животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Касационния жалбоподател не може да се позове на тази разпоредба към настоящия момент и поради обстоятелството, че изначално по преписката липсват такива твърдения и данни, а в разпоредбата на цитирания в жалбата текст изрично и неотменимо е заложена необходимостта от отразяване от административният орган в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3 от чл. 34 на АПК, а такива, както по – горе беше описано изначално липсват. Ограничаването на правата на гражданите е допустимо при наличието на изключителни обстоятелства, а такива в конкретния случай липсват. Организацията на работа на конкретния колективен орган за местно самоуправление е такава, че неучастието на един общински съветник от състава му не може да доведе до увреждане на интересите на общината или нейните граждани. Оспореното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК следва да се остави в сила. Липсата на представен своевременно списък на разноските е основание за определяне като недопустимо искането за изменение на решението на съда в тази част, но единствено и само ако съдът се е произнесъл частично по предявената в тази връзка претенция. Съобразно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Присъдения от съда размер отговаря на правната и фактическа сложност на производството. Предвид описаното, и двата оспорени акта на първоинстанционния съдебен състав не страдат от твърдяните в жалбата пороци и следва да се оставят в сила като правилни и обосновани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение