Решение № 4110 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2022 г.

Решение № 4110 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2022 г., IV о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. (А. M.), посочен в жалбата като [дата на раждане], гражданин на Афганистан, ЛНЧ [номер], принудително настанен в СДВНЧ с №[номер], със съдебен адрес гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 130, офис 9, чрез адв. В. Иларева, срещу решение № 465/27.01.2022 г. постановено по адм. дело № 574/2022 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му, срещу Заповед № 5364з-2474 от 06.12.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ към Дирекция "Миграция". Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът – директор на Дирекция "Миграция" не ангажира становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от А. М., срещу Заповед № 5364з-2474 от 06.12.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ към Дирекция "Миграция". От предложение per. № 5364р-24496 от 06.12.2021 г. на началник отдел ПНМ при Дирекция "Миграция" - МВРсе установява, че на 06.12.2021 г. е извършен трансфер от Федерална Република Германия във връзка с искане за обратно приемане на А. M., [дата на раждане], гражданин на Афганистан. От извършена справка е установено, че същият чужденец, но с имена А. К., представил се като [дата на раждане], на основание чл. 44, ал. 13 ЗЧРБ е настанен краткосрочно в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - МВР със Заповед № 58/28.01.2021 г. на началник ГПУ Калотина. Установено е още, че чужденецът е подал молба за международна закрила в България на 22.02.2021 г., отхвърлена с Решение № УП-107/02.03.2021 г. на интервюиращ орган при ДАБ, влязло в сила като необжалвано. С оглед наличието на влязло в сила решение по ЗУБ е направено предложение за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Издадена е Заповед № 5364з-2473 от 06.12.2021 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на А. М., [дата на раждане] на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ е наложена ПАМ "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За да отхвърли обжалването на заповедта за налагане на ПАМ съдът е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и е мотивирана от фактическа и правна страна, приел е също, че са налице данни по смисъла на чл. чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ. Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да се съдържат в установяванията, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличието на предходни нарушения на обществения ред, предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията му или че не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, като ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Посочените в цитираната норма факти и обстоятелства не са изчерпателно изброени, поради което за всеки конкретен случай с оглед събраните доказателства, следва да се прецени налице ли е опасност от укриване на чужденеца. В случая по делото е безспорно установено, че по отношение на А. М. (А. M.), гражданин на Афганистан, ЛНЧ [номер], са налице такива конкретни фактически данни, които сочат на опасност от укриване, подробно посочени в предложение per. № 5364р-24500 от 06.12.2021 г.: освен нелегалното влизане в България, чужденецът вече веднъж е напуснал страната ни в посока Западна Европа, с неустановена самоличност е, без документи за самоличност и трайно се представя с различни имена и дати на раждане (видно и от самата жалба, където е посочена дата на раждане [дата на раждане], различна от всички посочени в другите документи по делото). С това са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ - спрямо чужденеца е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ и е налице опасност от укриване по смисъла на пар. 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Съдът е събрал всички възможни допустими и относими доказателства, които е подложил на обстоен анализ и е установил правно-релевантните факти. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона. Първоинстанционният съд, анализирайки наличните доказателства по преписката, е отчел установените правно-релевантни факти и е формирал съответстващи на фактите правни изводи. Административният орган правилно е установил, че въпросният чужденец пребивава незаконно на територията на Република България, налице е влязъл в сила административен акт, с който е отказано на лицето бежански и хуманитарен статут. Като е формирал извод, че са събрани доказателства за това, че жалбоподателят вече е напускал нелегално територията на страната в посока западната част на ЕС и се е представял с различни имена, като не разполага с легитимни документи, е доказвано действително, че е налице опасност от укриване и възпрепятстване на изпълнението на наложената му ПАМ, първоинстанционният съд е основал решението си на установени факти по делото – незаконно пребиваване на лицето в страната и липсата на законни доходи и т. н.. В съдебното производство не са доказани факти и обстоятелства, изцяло в тежест на доказване на касатора. Следва да бъдат споделени и изводите на съда относно приложението на нормата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение