Решение № 9963 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 88 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. 601/2020 г. Административен съд Перник, е отменил по жалба на ДАРИЙОН-АЛ ЕООД, гр. Радомир, [ЕИК], изцяло ревизионен акт (РА) Р-22002219004911-091-001/12.03.2020 г., издаден от от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 996/23.06.2020 г. на заместник-директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. София, с който за данъчните периоди от м. 09. 2015 г. до м. 01. 2016 г., м. 11. 2016 г., от м. 01. 2017 г. до м. 05. 2017 г. и м. 12. 2017 г. са определени задължения по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 13 219,70 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 078,94 лв. и съответните лихви върху тях в размер на 3140,76 лв. към 12.03.2020 г. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2250,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Тодоров, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - ДАРИЙОН-АЛ ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Перник е отменил по жалба на ДАРИЙОН-АЛ ЕООД, изцяло РА Р-22002219004911-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 996/23.06.2020 г. на заместник-директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. София, с който за данъчни периоди от м. 09. 2015 г. до м. 01. 2016 г., м. 11. 2016 г., от м. 01. 2017 г. до м. 05. 2017 г. и м. 12. 2017 г. са определени задължения по реда на ЗДДС в общ размер на 13 219, 70 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 078, 94 лв. и съответните лихви върху тях в размер на 3140, 76 лв. към 12.03.2020 г. Административен съд Перник е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките, обективирани в 11 броя фактури на АЛЕКС 10 ЕООД, ЕРРАЯ МЕДИКАЛ ЕНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КАР СЪРВИС СОФИЯ ЕООД, НАДОМНО ЕООД, ТЕЛЕ АДВАНС ЕООД и ЕКСПРЕС-С ЕООД. Прието е, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Посочено е, че ревизираното дружество ДАРИЙОН-АЛ ЕООД има за основен предмет на дейност доставка и монтаж на дограма и дърводелски работи, като основната дейност се извършва в нает офис, находящ се в гр. Радомир, ул. Кирил и Методий 13, и складово помещение в гр. София, ул. Орион 84. Отбелязано е, че ревизираното дружество притежава необходимата материална, технологична и кадрова обезпеченост да развива дейността си. Като основен спорен въпрос между страните Административен съд Перник е посочил обстоятелството, дали процесните фактури отразяват реално извършени доставки. Решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос, като в мотивите си е възпроизведено заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в частта му за констатациите за осчетоводяване на процесните доставки, влагане на стоките, наличието на технически и кадрови потенциал за осъществяване на дейността и размера на приходите, които са реализирани и счетоводно отразени от ДАРИЙОН-АЛ ЕООД в ревизираните периоди, а именно - продажби на дограма, стъкло, щори, стъклопакет, ал. врати и други, както и монтаж и преработка. По отношение на доставката по данъчна фактура 1000000824/16.05.2017 г., издадена от "НАДОМНО" ЕООД за данъчния период м. май 2017 г., с данъчна основа 16 100,00 лв. и ДДС в размер на 3220 лв., решаващият съд е посочил, че към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от 16.05.2017 г., в който са описани стоките - ъглонабивна машина за дограма Текна - 1 бр. на стойност 6700,00 лв., винтонавивна машина 1 бр. на стойност 6800 лв. и маса за обков 1 бр. на стойност 2600 лв., като за тази доставка е приложена товарителница, а разплащането е извършено по банков път. Същевременно закупените ДМА са налични в дружеството към 31.12.2017 г. По отношение на останалите получени от ДАРИЙОН-АЛ ЕООД стоки: други аксесоари - сглобки, панти, шнапери, дръжки, дръжки за алуминиеви врати и ПВЦ прозорци и др., Административен съд Перник е посочил, че управителят е дал обяснения, че същите се ползват при монтажа на дограмата или върху самите прозорци или врати: напр. при монтаж на 1 бр. комарник се използват 4 бр. сглобка, 2 бр. дръжка, 2 бр. шнапер и между 2 до 4 бр. панти в зависимост от височината на комарника; за най-често поръчваните прозорци с площ 2, 2 м2 /с размер 1, 50/1, 50 см/ и се слагат по 2 дръжки, а при прозорци от 0, 4 м2 /с размер 60/60 см/ - 1 дръжка. Относно фактурите с предмет на доставка: материали по опис, се установява, че закупените стоки са: монтажна пяна, монтажна пяна-пистолетна, санитарен силикон и др., които са основни материали, използвани в дейността на дружеството и без тях е невъзможно извършването на монтаж при всяка доставка на дограма и монтажни дейности. Въз основа на проучените документи, становището на вещото лице е, че аксесоарите /сглобки, панти, шнапери, дръжки и т. н. / и другите материали /монтажна пяна, монтажна пистолетна пяна и санитарен силикон/ са използвани при монтажа на дограма и стъклопакет, т. е са изразходвани за извършваната от ДАРИЙОН-АЛ ЕООД основна дейност. Направен е краен извод за реалност на извършените доставка, респективно незаконосъобразност на ревизионния акт, имаща за последица неговата отмяна и уважаване на жалбата. Решението е правилно. По делото няма спор, че ревизираното дружество ДАРИЙОН-АЛ ЕООД има за основен предмет на дейност доставка и монтаж на дограма и дърводелски работи, като дейността се извършва в офис, в гр. Радомир, ул. Кирил и Методий 13, както и в складово помещение, нахосящо се в гр. София, ул. Орион 84. За процесните данъчни периоди при деклариран данък за внасяне в размер на 669, 14 лв., е установен данък за внасяне в общ размер на 13 888, 84 лв. Разликата от 13 219, 70 лв. произтича от задължения за ДДС по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, начислените лихви за забава: 3140, 76 лв., в т. ч. лихви за невнесен изцяло в срок дължим данък за данъчен период м. 01. 2016 г.: 5, 92 лв. С процесния РА е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки поради липса на реални такива по смисъла на чл. 6, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Анализът на мотивите на ревизионния акт налага извод, че констатацията за липсата на реални доставки за посочените доставчици е обоснована със следните факти и обстоятелства: не е установено доставчиците да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и липсват доказателства по какъв начин стоката е била натоварена и транспортирана. В тази връзка административният съд е приел, че принципно органите по приходите твърдят отрицателни факти, което разпределя доказателствената тежест в процеса и в тежест на задълженото дружество е да установи чрез допустими доказателствени средства реалното изпълнение на доставките. От мотивите на съдебния акт е видно, че при изграждане на изводите си за материалната законосъобразност на акта решаващият съд се е позовавал както на събраните в хода на ревизията доказателства, така и на допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от страната доказателства опровергават констатациите за липса на реални доставки за всички процесни доставчици. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се съдържат в ревизионния акт, а за първи път се твърдят в касационната жалба. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Следователно, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполага ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата. Принципно още в рамките на ревизионното производство и двете страни по доставката са представили писмени доказателства относно предаване на стоката от доставчик на получател. Това обстоятелство е установено в хода на процеса и със събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, които установяват принципно механизма на извършване на доставките. Вещото лице е установило, че процесните фактури са съпроводени с опис на стоките, в който са описани вида, количеството и единичната цена; приемо-предавателен протокол за същите стоки; товарителници, от които е виден превозвачът и превозното средство, с което е извършен транспорта; касов бон, доказващ извършено разплащане в брой от жалбоподателя или документи, установяващи плащане по банков път. Наред с това, всяка от издадените фактури е отразена в съответните счетоводни сметки 3042 "Стоки", 3021 "Материали", 4531 "ДДС по покупките", 401 "Доставчици". Стоките и материалите предмет на спорните фактури, са вложени от ДАРИЙОН-АЛ ЕООД в осъществяваната от него дейност, свързана с доставка и монтаж на дограма, което се доказва от счетоводните записвания на извършените от него продажби, от дневниците по продажбите по периодите, в които са издадени фактурите на клиентите на търговското дружество, разплащането на издадените фактури, счетоводните регистри, аналитичните партиди на клиентите, с които дружеството е извършило последващите продажби. Наведените в касационната жалба доводи по същество съставляват повторение на част от констатациите на ревизионния акт. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е обсъдил констатациите на ревизионния акт, както и възприел дословно и безкритично събраните писмени доказателства и заключението на експерта. Напротив всички събрани по делото доказателства са възприети от съда в тяхната съвкупност и по отделно, съобразявайки ги и със становищата и обясненията на страните. Не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател, че в обжалваното решение съдът не е преценил доказателствата, не е изложил констатации по фактите и не е направил правни изводи по съществото на спора. Изводите на първоинстанционния съд, че е налице реална доставка на стоките и услугите са изградени въз основа на анализ на всички доказателства събрани по делото, както въз основа на фактурите, приемо-предавателните протоколи и касовите бележки, така и предвид приетата по делото съдебна експертиза Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Перник не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,