Решение № 17064 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13203/2013 г.

Решение № 17064 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13203/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при Община Рила, чрез пълномощника му адв. Златкова, срещу решение № 178 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 180/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът по касационната жалба дължи такса единствено за услугата по обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо и определената в Акта за установяване на задължение по декларация (АУЗД) главница, определена на база данъчната оценка на имота, както и в частта за лихвата, са правилни и законосъобразни. Иска отмяна на първоинстанционното решение с пререшаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на Рилската Света Обител срещу АУЗД № РА 000012 от 07.03.2013 г., съставен от главен специалист "Контролно-ревизионни дейности" МДТ, потвърден с решение № МП-01-01000014 от 09.04.2013 г. на началник отдел МДТ при Община Рила. Претендират разноски пред първата инстанция. Ответникът - Рилската Света Обител, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отменил АУЗД № РА 000012 от 07.03.2013 г., съставен от главен специалист "Контролно-ревизионни дейности" МДТ, потвърден с решение № МП-01-01000014 от 09.04.2013 г. на началник отдел МДТ при Община Рила, в частта за главницата - за разликата от 7,52 лв. до 18,98 лв., представляваща задължението за таксата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и в частта за лихвата - за разликата от 0,40 до 1 лв., като е отхвърлил жалбата на Рилската Света Обител в частта до 7,52 лв. ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо и в частта за лихвата в размер до 0,40 лв. За да постанови тоза резултат, съдът е приел за установено следното: С процесния АУЗД органът по приходите в Община Рила на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и въз основа на декларацията, подадена по реда на чл. 14 от ЗМДТ, е установила задължение за ТБО в размер на 18.99 лв. за 2012 г. и лихва към 07.03.2013 г. в размер на 1 лв. на Рилската Света Обител за притежавания от нея недвижим имот храм "Св. Евангелист", храм "Покров Богородичен" и килийно училище "Св. Лука" в местността "Св. Лука". Отчетната стойност на сградите ведно със земята под тях е в размер на 1881,50 лв. С решение № МП-01-01000014 от 09.04.2013 г. началник отдел МДТ е потвърдил акта, като е посочил, че установеното задължение за ТБО е формирано на база отчетната стойност на имота - 1897,90 лв, а ТБО се дължи за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване (6 промила) и за услугата по обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо (4 промила), като не е включена цената на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като същата не се предоставя от общината. За да постанови обжалваното пред настоящата инстация решение, Административен съд Кюстендил е приел, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, основание за отмяната му. Оспореният административен акт, обаче, е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, в частта, в която е определено задължение за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като не са представени доказателства, че същата е извършвана в района на имота на Рилската Света Обител в местността "Св. Лука". Съдът е посочил, че неправилно като база за определяне на таксата е приета сумата от 1897.90 лв., тъй като отчетната стойност на имота, видно от декларацията по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ е 1881,50 лв. Обжалваното решение е правилно. По делото е безспорно, че Рилската Света Обител е собственик на недвижим имот храм "Св. Евангелист", храм "Покров Богородичен" и килийно училище "Св. Лука" в местността "Св. Лука" с отчетна стойност съгласно представените по делото доказателства в размер на 1881,50 лв. (стр. 70). Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от с. з., за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 от ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Безспорно е, че за сметосъбиране и сметоизвозване задължение не е начислено, а начисленото такова за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения не е оспорено от Рилската Света Обител и в частта си в която жалбата на ответника по касационната жалба е отхвърлена решението на Административен съд Кюстендил е влязло в сила. За да е налице дължимост на таксата за чистота на териториите за обществено ползване следва да се установи едновременното наличие на следните две предпоставки - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. В конкретния случай, дори и да се приеме, че имотът на Рилската Света Обител попада на територията, на която общината предоставя цитираната по-горе услуга, по делото не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на същата. Пред решаващия състав е представена единствено План сметка за планираните постъпления от ТБО и за разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за битови отпадъци и почистване на териториите, предназначени за обществено ползване за 2012 г. в Община Рила (стр. 44-45). Този документ не може да обоснове реалност на предоставената услуга, а съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на такса за чистота на териториите за обществено ползване. Представените пред настоящата инстанция доказателства - трудов договор и длъжностна характеристика също не обосновават извод за реалност на предоставената услуга, а доказват условията, при които е осъществявано трудовото правоотношение. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от страна на общината (напр. протоколи за извършена работа, концесионни договори за почистване, пътни листове и т. н.), то правилен е изводът на съда за недължимост на таксата за процесния имот. При този краен извод обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд