Решение № 448 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1405/2014 г.

Решение № 448 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1405/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия К. Г. М. и неговият процесуален представител срещу въззивно решение № 348/10.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 163/2014 г. от Апелативен съд - Пловдив. И в двете касационни жалби се поддържа недоказаност на обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК, тъй като липсвали безспорни доказателства, че подсъдимият е държал наркотичните вещества с цел разпространение. В тази връзка е отправено и искането за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и приложение на чл. 55 от НК. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 2 от НК се поддържа, че съдът неоснователно се е доверил на свидетелите, полицейски служители, които били заинтересовани. Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия по това обвинение. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият К. Г. М. и неговият процесуален представител поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадените жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: I. С присъда № 30/26.03.2014 г., постановена по НОХД № 267/2014 г. от Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият К. Г. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Признат е за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 270, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание - пет години лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба в размер на 20 000 лева. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Всички възражения, застъпени в касационните жалби, относими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са били поддържани и пред въззивния съд, който, след като ги е обсъдил, е намерил същите за неоснователни, мотивирайки убедително основанията за това. Доводът за недоказаност на обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК е изцяло неоснователен. Проверката на доказателствените източници е съответна на процесуалните изисквания и не се установяват нарушения при оценката на изводимите от същите данни. Показанията на свидетеля И., както и обясненията на подсъдимия М., който всъщност не отрича своята съпричасност към престъпното деяние, са обсъдени в съгласие с данните, съдържащи се в протоколите за личен обиск, претърсване и изземване. В основата на оспорването е неправилното разбиране на жалбоподателя, че "разпространението" като една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК е осъществено само когато срещу предоставеното от дееца наркотично вещество той получава парични суми. Това погрешно разбиране, поддържано като довод, е обсъдено още от първата инстанция, а даденият законосъобразен отговор е утвърден от въззивния съд. Правилни са заключенията на предходните инстанции, че за съставомерността на деянието е без значение дали наркотичното вещество се предоставя срещу заплащане, срещу друга облага или безвъзмездно. Отделен е въпросът, че фактите по делото съвсем не сочат, че подсъдимият не е получавал облаги от разпространението на наркотичното вещество. Въз основа на правилно установените факти материалният закон е бил приложен правилно. Липсва основание за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, каквото е искането, поддържано в касационната жалба. Неоснователни са възраженията за недоказаност на обвинението по чл. 270, ал. 2 от НК. Подсъдимият и неговата защита поставят под съмнение достоверността на показанията на разпитаните свидетели Г., Х., М., К., Д. и Г. поради тяхната заинтересованост, поддържана с оглед длъжностното им качество. Предходните инстанции убедително са отхвърлили идентични възражения. Показанията на полицейските служители не са останали извън проверката за пристрастност, но същата не е довела до разколебаване на изводите за правдивост на съобщените от тях данни. Обстоятелствата, свързани с правилното изясняване на авторството и начина на извършване на деянието, са проверени обективно и в тяхната цялост. Цитираните по-горе свидетели са изпълнявали, след получена информация, задълженията си по специализирана полицейска акция, свързана с контрола върху разпространението на наркотични вещества. Изпълнителното деяние е реализирано от подсъдимия чрез неизпълнението на устното разпореждане от свидетеля М. - подсъдимият да остане на място с цел извършване на проверка, последващ опит за бягство чрез навлизане в пътното платно и съпротива, въпреки подаваните разпореждания от полицейските служители. Неприемливи са твърденията на защитата за липса на пряк умисъл, тъй като "подсъдимият не е съзнавал, че това са полицейски служители". От показанията на свидетелите безпротиворечиво се установява, че са уведомили подсъдимия вербално и чрез представяне на служебни идентификационни карти преди да отдадат съответните разпореждания. Нещо повече, в обясненията си подсъдимият е заявил, че познава част от свидетелите именно в длъжностно им качество. При казаното, искането на подсъдимия за оправдаване по повдигнатото обвинение не може да бъде уважено. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се изразява несъгласие със справедливостта на наложените наказания по чл. 354а, ал. 2 от НК. Претендира се наличие на предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Отказът на въззивния съд да приложи цитираната разпоредба е правилен. С основание, в тази връзка е акцентирано върху съдебното минало на подсъдимия (извън осъждането, обуславящо квалификацията "опасен рецидив"), което разкрива еднотипно и устойчиво престъпно поведение. Подсъдимият е осъждан за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, изтърпявал е ефективно наказания лишаване от свобода, които очевидно не са оказали превъзпитателно и предупредително въздействие върху личността му. Наложените наказания лишаване от свобода и глоба са в законоустановения минимум, предвиден в чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК и са напълно съобразени с изтъкнатите в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо няма основания за намеса на касационната инстанция в исканата от жалбоподателя насока. Възражения, свързани със справедливостта на наказанията, наложени за престъплението по чл. 270, ал. 2 от НК, не се съдържат в касационните жалби. Санкцията е определена при незначителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и това е съобразено с обществената опасност на деянието, изводима от интензитета на причинителската деятелност. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение